Всеки път, когато отивам
в този град имам различно усещане. Чудех се какво ли ще е сега, когато ще
представям книгата си пред мои съграждани. Отидох малко по-рано, за да участвам
в предаване по радио Пловдив. Записът ми беше предоставен за публикуване, така че имам удоволствието да го предоставя и аз – ето го:
Едва пред залата усетих
вълнението… Сега ще дойдат тук мои близки, приятели, роднини… освен
непознатите, с които ще се видим за първи път. Когато трябва да говориш пред
хора, които те знаят е много различно отколкото пред непознати. Смътно започвах
да осъзнавам смисъла на поговорката: „Никой не е пророк в собствената си страна“.
Въпреки това, срещата предстои, ще трябва да мина през това преживяване някак. Все
още се усещах напрегната. В ума ми нямаше концепт, план или конкретна идея за какво
точно ще говоря. Знаех, че каквото и да трябва да кажа, то ще дойде в момента,
няма да е от ума ми и ще е автентично. Разбира се когато водещата – доц. Д-р.
Рени Захариева започна, някак всичко си дойде на мястото. Тя има един
специфичен сладкодумен начин да обхване вниманието на аудиторията, речта и е
фина ефирна и се лее като спокойна пълноводна река и докато я слушам получавам усещане за спокойствие, медитативност,
хармония, благост… А това е едно прекрасно въведение преди каквото и да било
занимание.
Комуникацията във всеки
случай представлява взаимодействие, особено силно това се усеща когато е на живо.
Човек може да се отвори да каже толкова, колкото е възприемчива средата, за да
приеме. А присъстващите се оказаха интелигентна, умееща да слуша аудитория, с
което създадоха среда и възможност да бъде проведен един интересен и по някакъв
начин смислен разговор.
Историята на Рая е
история на 99.9% от хората. Всички хора по света търсят щастието. И най-често
се въртят в омагьосания кръг от възможности, които предоставя външния свят. И
въпреки, че тези истории се въртят вече хиляди години, по сценарии от няколко
повтарящи се варианта; въпреки, че няма нищо оригинално в тях, хората продължават
да живеят така, без дори да се запитат дали пък не може да е иначе.
Прозряла преходността на
циклично повтарящите се фази на незначителни удоволствия, заплатени с цената на
много страдания, у Рая узрява съзнание да зададе този въпрос на себе си, да
разбере знаците на Съществуването, които благосклонно и се дават и да се
ориентира към търсене на истинските ценности.
Някои читатели изчитат всичките 395 страници на един дъх - за няколко часа. Други имат нужда да четат бавно и да осмислят всяка ситуация, случка, преживяване на героите, но почти на 100 процента хората виждат отражение на своя живот в разказа и всеки намира по нещо за себе си.
Признавам, че се радвам когато представяме книгата пред аудитория в която има поне няколко човека, които са я прочели, за да можем да разговаряме по темите й. В Пловдив имах събеседници, които можеха да ми дадат отзив, обратна връзка и с това разговорът наистина се оживи.
Запомних коментара на Поли Стефанова, която каза - Книгата е надграждаща и е интересна за всеки - независимо от пол или възраст. Но ако си мислите, че ще четете художествена литература - няма да четете. Това просто е живот, толкова е искрено, и толкова е истинско...
Да, Поли категорично е хванала есенцията. Мъдро момиче е тя....
.....
Tакива ми ти работи...
Тия дни ще ви разкажа и за това как мина представянето в Сливен.
J J J
Няма коментари:
Публикуване на коментар