На 18.11.2017 представихме книгата в Сливен

Искаше ми се да попиша и за това представяне, но сега заставайки пред белия лист осъзнавам, че направо не знам какво да кажа… След емоционално вдъхновяващата среща с хората, които бяха дошли в Пловдив, очевидно за разнообразие, или за да не свикна с положителните енергии, се случи… представянето в Сливен. Там представихме книгата пред аудитория на уморени и вероятно силно отегчени хора, които не знам поради каква причина останаха до края с нас… но… Всъщност може би човек просто трябва да не сравнява.

Все пак напира ми да кажа на уважаемите читатели няколко думи относно това как да водят беседа в такава среда, в случай че им, се наложи. Поне опитът ми да свърши работа на някого… Евентуално… J

Та значи когато аудиторията е леко негативна, провокативна, заспала или обладана от емоции от сивата гама, водещият беседата е добре да се захване за онова лице сред присъстващите, което е най-будно, най-светло, най-живо и най-активно участващо. Дори да мълчат, хората по някакъв начин ви говорят. Така че гледайте лицата и говорете на тези, които са дошли, за да ви слушат. Абстрахирайте се от тези, които са дошли да ви провокират или поради някаква друга, известна само на тях причина.

Другото особено важно нещо е да не влизате емоционално в разговори или в отговори на провокативни забележки. Те винаги са отправени, за да ви издразнят, с което да ви вземат енергия и да ви уморят и демотивират. Във всеки случай нямат никаква градивна функция. Бих казала, че представляват метод за несъзнателно привличане на внимание (по негативен начин). Влизането в тона им като цяло няма да доведе до подобряване на енергията и атмосферата. Ако се налага разговор, говорете искрено, истинно и от сърце, така сякаш сте пропуснали провокативния тон на въпроса, така сякаш отговаряте на свой близък приятел. Изобщо не е задължително на негативността да се отговори с негативност.
Така де...

Все пак имаше няколко лица, чийто имена не запомних, но които независимо от сивата атмосфера просто грееха. Тези хора бяха живи и с тях беше възможно да се проведе среща. Те участваха активно, въпреки, че не говореха, те слушаха толкова красноречиво. Лично аз гледах в тези лица и емоционално и енергийно се свързвах с тях. Благодарение на техните благородни сърца и светнали лица срещата се получи. Стана възможна.
Запомних какво каза една жена, когато дойде да и подпиша книга. 
"Аа съм Даниела. На мен ми беше интересно. Особено с това, че усещах, че това е нещо, което идва от вашето сърце. И аз приемам това като послание за нашата работа. Ние като учители да работим със сърцата си и да даваме всичко което е в тях. И тогава няма как да не се случи нещо добро"
На мен също ми беше интересно. Направо се забавлявах. Този ден ми беше годишнина – на тази дата съм била булка и ми беше забавно къде ме изпрати съдбата 27 години по-късно.

Изобщо… такива ми ти работи…

А утре сме във Враца…

…………….

J