Да убиеш присмехулник - Харпър Ли

Присмехулник е птица - (mocking bird), която пее, имитирайки гласове. Харесва ми идеята за заглавие. Обичам двусмислени заглавия. Загатват за повечеизмерност на книгата. Книгата излиза през 1960, когато нейната авторка - Харпър Ли - е на 33. 

Това е нейният единствен роман за цели 55 години. През 2015, една година преди да напусне този свят, Ли издава втори роман - "И страж да бди на пост". 

Действието се развива през 1935 година в Мейкомб щата Алабама. Пише от името на осемгодишната Джин-Луиза Финч, дъщеря на 48 годишен адвокат. Силно подозирам, че това е тя - през 35-та е била точно на осем.... Пресъздава атмосферата на трийсетте години на миналия век в Америка. Разбира се вечният контраст черни и бели, и неприязненото отношение помежду им.... Психологията, моралът, социалният живот на малкия град в Америка в онова време...

Критиката определя книгата като едно от най-забележителните произведения на американската литература - печели награда Пулицър, а Великобритания я признава за най-добрия роман на всички времена. 
Аз лично не успях да се свържа съвсем с повествованието. Интересът ми беше хванат чак към 250 страница и до края четох внимателно. Това не значи, че книгата не е интересна разбира се. Това просто значи, че този стил на писане не пасва на моя вкус към динамично-драматични истории, разказани с емоционален размах. :)

Харпър Ли

Книгата постига невероятен читателски интерес още в годината на издаването си и носи сериозни финансови приходи на авторката. Въпреки това тя не се отказва от семплия живот, който води преди да стане богата. Това особено много ми хареса в нея. Да не се самозабравиш в резултат на постигнати слава и богатство говори за наличие на духовни ценности и истински качества на човека. 

Хареса ми непосредственият начин на изразяване, присъщ на децата - все пак разказът е от гледната точка на дете. Има една невинност, простота и красота, която се запазва до края. Не ми хареса преразказването. Когато се предава разговор между двама или повече хора, повече харесвам да бъде директно с пряка реч, отколкото преразказано от трето лице и в минало неопределено време, но може би това е просто стилът и почеркът на авторката.

Спокойно може да бъде и четиво за юноши. 

М.