Толкова близо, колкото са те допускали мислите ти?

Страхуваш ли се?

Случвало ли ти се е да заспиваш с онова разяждащо усещане за безсмислие. Сякаш всичко, което правиш, което другите правят, което някой някога е правил всъщност няма смисъл?

Опитваш се за заглушиш този страх цял ден. Опитваш най-посветено, с хаотични действия, празно размотаване, прахосване на безценното време на твоя живот в безсмислени срещи с хора, които не обичаш, в говорене на празни приказки, които нищо не ти значат. Мислиш си, че убиваш времето, без да осъзнаваш и за миг, че всъщност то тебе те убива.

Виждал ли си се скоро в огледалото?

Спомняш ли си детето, което беше? 

После юношата, после младежът (девойката)… 

После младият мъж (жена)… 

Ако имаш късмет да влачиш по-дълго това тяло на тази земя, може да се видиш и като старец… 

А замислял ли си се над това защо е всичко това. 

Кой всъщност се ражда, живее, остарява и умира? 

Вглеждал ли си се в живота отблизо?

Толкова близо, колкото са те допускали мислите ти?

............................?

Ммм?