Вече няколко пъти попадам на постове относно спирането на фейсбук за Европа.
Първия, втория път ми се стори, че някой пак си прави майтап с потребителите на платформата, па си гледа сеир на реакциите. В крайна сметка фейсбук го спират вече за незнам кой път и все си работи. (Да не са луди да закрият нещо, което работи на такива широки мащаби!!)
Междувременно прочетох още няколко изявления от сорта – търсете ме еди къде си, пишете ми еди как си… ще бъда на този сайт, на онзи сайт, на тази мрежа, на онази пощ… бля, бля…
Викам си – леле, светът ще свършва. Хората се прощават с всички, с които са сънували в тази кибер реалност, тайно (или явно) надявайки се да се видят в друга и да си продължат да си сънуват по същия начин.
:) :) :)
Човек е свикнал да свиква...
Никой не обича промените - освен ако не си ги режисира сам.
Преди години, се разделих с някой, който беше съществена част от живота ми, бях изпаднала в мега голяма паника и ужас.
Бях уплашена и привързана, а перспективата за неясното ми бъдеще ме
хвърляше в глуха паническа истерия.
И аз сега като как ще живея занапред бре...!!!
………………………….
В стремежа си да получа отговора наготово, един ден питах моя учител – „Имам ли аз бъдеще с този човек?“
Очаквах да чуя – Дааа Марияяяя, имааааш. Спокойно, имай търпение. Всичко ще е супер хипер наред… (по начина, по който си го представяш)
Обаче той не каза нищо такова.
За моя изненада, каза просто – "Ти нямаш бъдеще."
Много яко, нали?
Да си призная, баш разсънващо ми подейства.
Човек очаква на тъп въпрос да получи тъп отговор.
Дори при Буда може да идеш с очакване да ти пее приспивни песни... Обаче Буда такъв отговор ще ти отпери, че ще забравиш за какво си питал.
„Ти нямаш бъдеще.“
Човек робува на този навик непрекъснато да е в бъдещето.
„Какво ще бъде, когато ще бъде.“
Ще бъде това, което ще бъде.
И като дойде, ние ще сме там и ще го видим.
Възлюбени мои приятели, още по скъпи и мили мои неприятели - струва ли си човек да жертва настоящия момент заради някакво предполагаемо утре, което ще донесе живот без фейсбук? Ммм? :)
И ако то все пак дойде, айде пък да видим какво ще ни донесе. Оставете
бъдещето да ни изненада…
Може да донесе някой… пфф… букфейс или нещо дори още по-хубаво и от това.
Една врата се затваря друга се отваря…
А утре е денят, който никога не идва.
Нали знаете, винаги е днес.
……
Във всеки случай баш се радвам, че за известно време с вас тук сънувахме
заедно...
:) :) :)
