Какво ще бъде, когато ще бъде

 

Вече няколко пъти попадам на постове относно спирането на фейсбук за Европа.

Първия, втория път ми се стори, че някой пак си прави майтап с потребителите на платформата, па си гледа сеир на реакциите. В крайна сметка фейсбук го спират вече за незнам кой път и все си работи. (Да не са луди да закрият нещо, което работи на такива широки мащаби!!)

Междувременно прочетох още няколко изявления от сорта – търсете ме еди къде си, пишете ми еди как си… ще бъда на този сайт, на онзи сайт, на тази мрежа, на онази пощ… бля, бля…

Викам си – леле, светът ще свършва. Хората се прощават с всички, с които са сънували в тази кибер реалност, тайно (или явно) надявайки се да се видят в друга и да си продължат да си сънуват по същия начин.

:) :) :)

Човек е свикнал да свиква...

Никой не обича промените - освен ако не си ги режисира сам.

Преди години, се разделих с някой, който беше съществена част от живота ми, бях изпаднала в мега голяма паника и ужас.

Бях уплашена и привързана, а перспективата за неясното ми бъдеще ме хвърляше в глуха паническа истерия.

И аз сега като как ще живея занапред бре...!!!

………………………….

В стремежа си да получа отговора наготово, един ден питах моя учител – „Имам ли аз бъдеще с този човек?“

Очаквах да чуя – Дааа Марияяяя, имааааш. Спокойно, имай търпение. Всичко ще е супер хипер наред… (по начина, по който си го представяш)

Обаче той не каза нищо такова.

За моя изненада, каза просто – "Ти нямаш бъдеще."

Много яко, нали?

Да си призная, баш разсънващо ми подейства.

Човек очаква на тъп въпрос да получи тъп отговор.

Дори при Буда може да идеш с очакване да ти пее приспивни песни... Обаче Буда такъв отговор ще ти отпери, че ще забравиш за какво си питал.

„Ти нямаш бъдеще.“

Човек робува на този навик непрекъснато да е в бъдещето.

„Какво ще бъде, когато ще бъде.“

Ще бъде това, което ще бъде.

И като дойде, ние ще сме там и ще го видим.

Възлюбени мои приятели, още по скъпи и мили мои неприятели - струва ли си човек да жертва настоящия момент заради някакво предполагаемо утре, което ще донесе живот без фейсбук? Ммм? :)

И ако то все пак дойде, айде пък да видим какво ще ни донесе. Оставете бъдещето да ни изненада…

Може да донесе някой… пфф… букфейс или нещо дори още по-хубаво и от това.

Една врата се затваря друга се отваря…

А утре е денят, който никога не идва.

Нали знаете, винаги е днес.

……

Във всеки случай баш се радвам, че за известно време с вас тук сънувахме заедно...

:) :) :)