Те не живеят в нас безплатно...

Ако имаш две възможности, между които да избереш какво да правиш днес- избери тази, която повече те плаши.

Забелязал ли си как след всеки преодолян страх се чувстваш по-силен, по енергичен и имаш повече доверие в себе си?

Да знаеш, че това не е защото в теб от някъде влизат сили,!
Това е защото преодоляването на всеки страх, отключва енергията,,с която несъзнателно си го поддържал и тази енергия вече ти е на разположение.
Твоята собствена жизнена енергия!

Те не живеят в нас безплатно. Несъзнателно ние впрягаме толкова много енергия за да поддържаме страховете си...

Безстрашен четвъртък на всички смели сърца, които четат тази страничка!

M.

Развивай интуицията

Посвети времето, енергията, действията, мислите, емоциите - всичко което имаш, на Нещо отвъд интересите на твоята его персона. И в живота ти ще влезе едно непознато до тогава спокойствие, неподозирана до тогава тишина, естествена и ведра лекота.

Ще осъзнаеш, че земята няма нужда да я буташ за да се върти, тревата няма нужда да я дърпаш за да расте и ще видиш, че всичко в природата се движи в един възхитителен ред и хармония.

А ти - без всичките амбиции и страхове на его-персоната, си неотделима част от тази хармония.
Тогава пред теб ще се отвори едно друго измерение, а животът ще добие едно съвсем друго звучене.

Само посвети плодовете на твоите действия на Него и Го остави да води и направлява живота.
Как?
Развивай интуицията. 

Тя е тихия глас на душата и безпогрешно знае какво му трябва на този сбор на кармични комбинации от модели, на което викаш "аз" и безпогрешно ще те навигира през джунглата от отношения връзки, контакти и събития на социалния живот.

Това е единственият начин да живееш спокойно в окото на урагана. И няма друг начин освен този!

Някои хора ще отпадат по пътя, ще се появяват други.

Някои навици склонности, нагласи ще изчезват, ще се появяват други.
В живота ти ще влиза повече и повече светлина, тишина и лекота и свежест.
И това само защото си избрал да не се вкопчваш в нищо, да не се привързваш към нищо, да течеш с живота и на нищо да не засядаш.
....
Нима това не е единственият начин наистина да се живее?

М?

Интимно

"Хората си мислят, че интимността е свързана със секса. Но интимността е свързана с истината. Когато осъзнаеш, че можеш без страх да кажеш своята истина на някого, когато можеш да се разкриеш пред него, когато се изправиш пред него и неговият отклик е "с мен си в безопасност" - ето това е интимност.

 Ошо                    

Ето тази интимност... чудя се дали изобщо е възможна с човек?!
Колкото и да е широка матрицата му, тя все пак има граници. И изправяйки се пред него с твоята истина, много е вероятно да дойдеш до границите му...
Колкото по-близо идваш до границите му, толкова повече се отдалечаваш от това заветно "с мен си в безопасност", което да ти даде усещането за интимност...
....

Нищо, просто...  размишлявам си така среднощно...

...и размишлявайки си така средношно, стигнах до това, че - Бог Е Единственият, с когото е възможна истинска интимност!
Само с Него е възможна истински споделена взаимност!
Трансцеденталният Възлюбен!
Изглежда, че е твоето missing piece, но всъщност е единственият, който е винаги с теб и винаги на разположение....
Тук и сега...
И така цяла вечност!

М.

Побързай, ти все още имаш време. Все още не си умрял...

Някои отношения отдавна са приключили. Някои връзки отдавна са се изчерпали, някои спомени за приближавания с някого отдавна са останали само това - спомени, а между хората се е настанил смразяващ студ и дистанцираност!

А ние стоим в тях заради инерцията да се изживяваме като този, който сме се чувствали в тази връзка. С надеждата, че това някой ден ще се пробуди с нова сила... и ние отново ще бъдем щастливи - както е било!

Но знаеш ли какво?

Няма да се събуди!

И нищо няма да изживееш с нова сила както е било.

Защото на този свят никога нищо не се повтаря.
То се случва веднъж и е толкова уникално и неповторимо колкотоо и всеки друг момент.
И само мъдростта, която може да ти даде разбирането за това, може и да те изведе на светло.

Защото да се идентифицираш с някакво минало щастие и да поддържаш надеждата, че то ще се повтори е тъмнинаи страдание.

Милиони хора пропускат живота си точно по тази схема.

Разбира се ти също имаш правото да пропуснеш живота си точно по тази схема.
Но имаш и възможността да избереш да го изживееш по друг начин.

"Сруши всички идоли и блясъка освободи" - Руми

"Побързай - ти все още имаш време, все още не си умрял.
Побързай - ти вече нямаш време - все още не си умрял" - Руми

Пожелавам ти безвремие!
М.

Защото само така е възможно...

Понякога се случва... Усещаш, че нещо не е наред, усещаш че трябва да си тръгнеш от някъде, от някого, от нещо... Но инерцията те кара да останеш, умът ти е пълен със спомени и мъгляви проекции за бъдещето, които си правил сам или с някой друг.
В целият хаос и какафония на мисловния трафик не можеш да намериш решение и се блъскаш отчаяно като птица в затворен прозорец.
Точно в такъв момент си спомни, че ти СИ!
Независимо от всеки и всичко, извън всякаква обусловеност, по широк, по необятен, по-силен от всичко, което се случва. Че то се случва на теб, затова ти си този, който определя колко важност ще му даде.
И тогава - спри. 
Шшшшшт. Тихо! 
Тихо!
Чуваш ли звуците на тишината?
.................
Остани така, докато всичко в теб не се успокои. 
Докато цялата мътилка не се утаи...
А после просто бъди. 
Без да мислиш
Без да се обясняваш
Без да избираш 
И без да се колебаеш.
Чисто съзнание
Чисто присъствие
Сега
И тук!
Такова, каквото Е!

И ето това е.

Ти си свободен.
Нищо не те ограничава!
Нищо не те обуславя!
Нищо не те обяснява!
Ти си цял и си този, който си!

И сега просто бъди, живей и обичай.
Защото само когато си цял, това става възможно!

М.

Роби на дуалния модел

Вдъхновяваш се ако някой те славослави или впечатлен от нещо, настоятелно търси компанията ти?
Натъжаваш ако те игнорират неглижират избягват?
......
Познати ли са ти тези симптоми?
Симптомите на дуалния модел на матрицата.

Помни, тези, които днес те възхваляват - утре ще те замерят с камъни, ще те атакуват ще изразяват другата страна на тяхната емоция.

Свободата от емоция свързана с тяхното ухажване те освобождава и от емоциите свързани с тяхното отхвърляне.

Всичко е проекция. Никой реално не те вижда, затова каквото и да ти проектират, не се вкопчвай в това.

Да си свободен от страдание това е да си свободен и от двете.

Кой си ти?

Посоки

Каквото и да търсиш, в каквато и посока да са ориентирани стремежите ти, в каквато и посока да се движиш, винаги помни, целта не е и не може да бъде човек. Не е и не може да бъде взаимоотношение или каквато и да била форма на общуване. 
Те са преходни и като такива са крайно изменчиви. 
Вкопчването в подобно нещо гарантира дълбоко и трайно страдание. 
...Което не е непременно лошо разбира се. 
Страданието показва, че не вървиш към точната дестинация. :)
Пожелавам ти да използваш страданията за указателни табели по пътя. И никога към нищо да не залепваш.
Love 
M.

Обичай всички, но не допускай всички в свещената земя

Ще срещаш хора, които ще се представят за някой, който не са. 

Ще виждаш фалш, лицемерие, притворство и непочтено отношение. 
Ще срещаш също и откровени, недодялани дървеняци, но с добро благородно и любещо сърце. 
........
Обичай всички, но не допускай всички в свещената земя на твоето сърце.
Не всеки заслужава да го допуснеш близо.
Защо ли?
Защото ще влезе с кални ботуши, ще се огледа и ослуша, ще оригне, ще повърне, ще се изпикае и ще се изака..., а после ще се изплюе и ще излезе без дори да разбере къде е бил допуснат.
И не, не е виновен изобщо. 
Той толкова си може.
А ти, ако още не си развил сърце, голямо колкото всемира, докато сърцето ти е още мъничка фиданка - пази го от диви кози, щот' като нищо могат да го опасат...

М.

Тук е единственото място и сега е единственото време

Забелязал ли си абсурда? Ти винаги мислиш няколко крачки напред, няколко дни, месеци, години напред... 
Всичкото време енергия емоции и мисли са ти вложени в това как да подсигуриш по-добро утре. 
Но когато дълго подготвяния планиран устройван момент дойде, ти не му се наслаждаваш, защото отново си въвлечен в подготвянето на по-добро утре...
А какво ще е ако оставим всички модели за отлагане на живота за утре и започнем да живеем днес? 
М?
Тук е единственото място и сега е единственото време в което живееш. 
Всичко останало са проекции, планове мечти или пък спомени, които съществуват единствено в умовете ни и нямат никаква екзистенциална същност.
Събуди се 
Ти имаш абсолютно всичко, което ти е нужно за да си щастлив

СЕГА!

М.

Всичко е възможно

Всичко е възможно! 
Това, което изглежда невъзможно, просто изисква повече труд упоритост и постоянство. 
Помни, ти си инструментът, чрез който Светлината се проявява на това материално поле. 
Дръж в ума си положителна нагласа и в сърцето любов и позволи на това, което идва да се излее чрез теб.

И да не забравя да кажа - емоционално чувствената любов е качествено различна от любовта на сърцето. 
Едната е базирана на хормони и желания и води в привързаност и преживявания от дуалистичния модел, другата е безсебична и води в свобода. 
Искам да кажа - бъдете влюбени в Любовта и тя ще ви води към неподозирани простори на свобода и необятност. 
Обичайте хората, но само чрез Любовта, без да искате нищо специално от тях. 
От къде знам това ли? 
Ми... На човек в някакъв момент му писва да го боли и почва да изследва къде е грешката. 

Такива ми ти работи в понеделник
:)
М.

Наивно е да очакваш каквото и да било по принцип...

Наивно е да очакваш хората да бъдат точни с теб, само защото ти си точен с тях. 
То е все едно да очакваш тигърът да не те изяде, само защото ти него не го ядеш...
Наивно е да очакваш каквото и да било по принцип. Не само това. 
Интересно е обаче как всяко взаимоотношение, започва и се поддържа от някакво скрито под повърхността очакване. Дори не подозираш за него, докато не го нарушат и осъзнаеш че имаш реакция. Проявена или не - но реакция.

Такива ми ти работи в този лежерен неделен следобед...

М.

Ще ви разкажа приказката за... дървото!!

Живееше си дървото на полянката още от времето, когато беше малка фиданка. Около него щастливо живееха малки храстчета, а в близост и цяла редица тополи. Дървото имаше голяма широка корона. През лятото даваше подслон на изморените минувачи, които се спираха да отдъхнат под сянката му. Птици живееха по клоните му. Пееха песни, виеха гнезда и си отглеждаха пиленца. Всяка сутрин дървото приветстваше слънцето и празнуваше новия ден, а вечер го изпращаше със залеза и кротко заспиваше в прегръдката на нощта.

Напролет дървото разцъфваше в бяла премяна. През лятото се преобличаше в красива зелена дреха, а на есен, преди да я съблече изцяло, се покриваше в злато и кехлибар. И тъй като зимата седеше голо голеничко, небето се грижеше да го облича в пухкава снежна одежда.

Дървото беше свързано с цялата Природа и като част от Нея се радваше на всичко, което тя му дадеше. Лятото се къпеше в топлите лъчи на слънцето, или празнуваше свежестта на дъжда, или пък весело развяваше листенца, люшкано от вятъра... Дървото се радваше на Природата и Тя се радваше на дървото. Понеже не бяха двама отделни, те съставляваха едно единно цяло.

Един ден на полянката дойде човекът!

С ръце в джобовете, той смръщено огледа положението и прецени, че около дървото може да се разположи блок. И така, един ден, до дървото израсна жилищна сграда. Дървото вече не беше само под слънцето. Заедно с новата жилищна сграда, съседи му станаха стотици семейства. Дървото продължаваше да празнува Съществуването, вече за радост и на съседите в новата жилищна сграда.

Така си заживяха щастливо дървото и сградата, заедно с всичките съседи в нея като едно голямо семейство.
На клоните му кацаха птички, пееха свиваха гнезда, през лятото деца играеха по него, катереха се по клоните му беряха и ядяха плодовете му. Дървото нямаше никакви оплаквания. То се радваше на всички независимо дали го забелязваха или не.

Мина време и един ден отново дойде човекът. Той огледа отново критично района и отсече - тук ще има нова сграда, нооо... това дърво пречи. За да бъде построена, трябва да се отсече дървото.
Дървото разбра - беше дошло време да напусне това съществуване. Щеше да се пресели в рая на дърветата и щеше да радва Бог със съществуването си на друго място в друга форма.

Дървото се сбогува с всичките си съседи - тревата храстчетата дори с жилищната сграда и малките си приятели - децата.
Когато дойдоха хората с големите триони, то вече беше готово да напусне.

И така на мястото на дървото се появиха строители, бетон, железа, арматури и бетонобъркачки. Скоро там щеше да изникне чисто нова сграда, която щеше да се напълни с новодомци, а за дървото само отвреме на време щяха да се сещат най-възрастните, докато разказват на внуците си как преди много време от тук през прозорците се е виждало едно дърво, което е живеело тук, но което е трябвало да напусне заради безчувствените човеци с дебели кожи. Кой си спомня за дървета, които някога са били някъде...

Посвещавам на дърветата от един парк, пред една жилищна сграда, чийто клони наскоро най-безпардонно бяха отрязани.

Посвещавам и на всички братя дървета, които служат със съществуването си на неблагодарното човечество. И съвсем в унисон с изречението на индианския мъдрец напомням, че - когато бъде отсечено и последното дърво, когато бъде отровена и пресушена и последната река, когато бъде убито и последното животно, хората ще разберем, че парите не стават за ядене!

Save The Planet
!
М.

Да си непривързан, това е да запазваш спокойствие във всяка ситуация

Понякога не знаеш нещо защо става и се измъчваш, от това че става. Друг път - пак не знаеш защо става, но нямаш възражения... Да си непривързан, това е да запазваш спокойствие във всяка ситуация. 
Винаги ще има някой, който ще е недоволен и ще си проектира недоволството върху теб. 
Но винаги ще има и красива нощна луна, която да съзерцаваш вместо да реагираш емоционално на недоволствата на околния свят....
Така де!
Спокойна да ви е нощта приятели

:)
М.