Без да е
типичен женски роман, в "Рая отвъд голямата вода" на
Мария Сталева - Дурга може да намерим всички негови елементи - изневяра, любов,
драма, страдание, в идеална за една интригуваща фабула симетрия. И в същото
време задълбочен разрез на междуличностните отношения в комерсиализирания
бездуховен свят, на подмяната на истински ценности с измислени такива, на
порива към имагинерно щастие и пренебрегване на щастието, което винаги е било
на една ръка разстояние, преди да поемем дългите прашни друмища в безплодното
му търсене.
Безпощадно
откровена е характеристиката, която в повествованието авторът дава на българската
емиграция в Щатите. През очите на човек, живял в тази среда, оценката
съвсем не може да се нарече ласкателна и да предизвиква гордост.
Сред
завладяващия сюжет, разказан с удивителна за дебютант лекота и подсилен от
непринудени, динамични, сякаш подслушани от живия живот диалози, откриваме и
дълбоки философски разсъждения, които, без да ни бъдат налагани като истини от
последна инстанция, будят размисъл, предизвикват емоции и вълнение.
Мария Сталева избягва физическото описание на героите си. Но в същото време
образите са им толкова ярки, че читателят неволно става съучастник на автора в
доизграждането на техните триизмерни изображения в съзнанието.
Мария
небрежно, но в същото време, без да спестява дълбоките болезнени житейски
порязвания, превежда героинята си през любов, страдание, самооткриване,
самопознание, самопречистване.
Минава през
голямата вода, осъзнавайки, че най-трудният брод е този, който води към себе
си, към истинските неща, към истинската обич. За да заключи, че страданието е
"като нож с две остриета. Зависи как го приемаш. Можеш да се озлобиш и да
деградираш, но може и да го надрастеш и да помъдрееш"
Няма коментари:
Публикуване на коментар