Дали формата е важна или съдържанието или колко велик е твоят Великден?

Великден - вече втория му ден...

Денят, в който Исус възкръсна от мъртвите и стана Христос!

Обичайно на този ден хората сутрин си казват – Христос Воскресе и си отговарят – Во истина воскресе. После хващат по едно боядисано яйце и се чукат един друг, да премерят сили на кого яйцето му е по-здраво.

После си хапват великденски курабии, козунаци и изяждат изпеченото тяло на закланото бебе на някоя овца...

Това е да се спази традицията, която се влачи така от незапомнени времена, но дали това е празникът?

Какво значи той изобщо? Какъв е неговият дълбок смисъл? И какво всъщност се празнува?Дали на някой изобщо му пука за това?

Възникнаха ето тези въпроси -

Какво е за теб Великден?До колко е само форма и дали изобщо има съдържание? До колко си индивидуален в изживяването си за този ден и до колко си част от масовката и правиш каквото се прави, без да има особено значение какво е то.

Колко велик е твоят Великден?

С какво точно е велик днес?

И с какво ти допринасяш за неговото величие?

Дали ставаш по-мирен?

По-любящ?

По-ненасилствен?

По-осъзнат?

По-искрен и по-близък до Христа?

.....................

Вчера в дъжда, отивайки към магазина, видях два охлюва. Бяха излязли от тревата и се бяха запътили нанякъде. Веднага прецених, че са в опасност - някой бързайки няма да ги види и ще мине върху тях, затова се наведох и ги преместих отсреща в тревата. Не е прецедент - редовно в дъжда спасявам охлюви. Но този път някакъв човек ме видя, доближи се и ме попита: - Защо правиш това?

- За да не ги сгази някой - казах.

- Какво ако ги сгази, не можеш да помогнеш на всички охлюви.

- Но мога да го направя за тези двамата младежи. Още не са имали достатъчно опитности като охлюви и може би им е рано да напуснат това тяло - се пошегувах аз.

- Глупости! Момиче, ако някой ги сгази, това е волята на Бог за тях. Той е решил, че те трябва да умрат така. Какво се притесняваш?

- Но и това да мина аз от тук, да ги видя и да ги преместя в тревата също е волята на Бог. Не се притеснявам.

Сигурно това беше моят начин да направя велик този ден.

Спомних си приказката на Мевляна, който платил и откупил кравата, която водили да заколят.

Спомних си хилядите, милиони агнета, които трябва да умрат, да бъдат изпечени и изядени около Великден и Гергьовден...

И си помислих - какво пък и има на салатата?

Защо трябва някой да пострада за твоя празник?

Защо някоя майка овца трябва да изгуби бебето си и да страда? Защо да не се радваме всички, че Христос воскресе.

И хората и агнетата... и овцете...

Сигурно тук някъде трябва да обобщя, за да стане ясно каво е искал да каже авторът с тези хаотично нахвърляни мисли, скициращи послание за осъзнатост и за ненасилие...

Затова ще кажа, че...

Празникът на хората е такъв какъвто е и делникът им.

Естествено - нали същият този, който си в делника, той празнува и в празника.

И ще кажа още - насити делника си със съзнание, внимание, концентрация, присъствие. Опитвай се да се осъзнаваш от момент в момент тук и сега. Да видиш кой си ти когато правиш нещата. Не някакви специални неща - обикновените неща в ежедневието.

Ако наситиш с присъствие делника си, ще осъзнаеш, че и празникът ти става качествено различен.

В каквото и да влезе съзнанието - то се превръща в магическо занимание. И виж после дали ще искаш да навреждаш на съществата. Дали ще искаш да ги убиваш, да ги печеш, да ги ядеш. И дали ако го правиш няма да усещаш болка самият ти, осъзнавайки, че не си отделен от никого и от нищо.  Осъзнавайки, че си част от един огромен организъм, за чието хармонично функциониране и живот е отговорен всеки един от нас - без изключение. Със своите действия, със своите бездействия - с всичко.

Великден е велик именно заради Любовта, която Христос даде на света. Това е празникът на Любовта. Не светивалентинската, а великденската, саможертвената, жертвоготовната, безусловната...

...Ъъъ... исках да кажа, че не подкрепям насилието над животни...

Такива ми ти работи по Великден...

М.