Детската ти версия е по-мъдра от възрастната ти....

"Лесно беше като бяхме малки - ако някой не те харесва, хлопнеш го с лопатката, хвърлиш му малко пясък..."
Четох го това някъде и се замислих... 

Като дете пукаше ли ми дали някой ме харесва? 

Даже не знаех дали някой ме харесва или не ме. 
Изобщо не ми е възниквал такъв въпрос. Изобщо не съм се възприемала като нещо отделно от околния свят, за да се интересувам как той ме възприема. Като деца сме по-интегрирани, още нямаме его-психика. Като дойде пубертетът, идва суетата, идва "аз и другите", идва как ме виждат те и как съм аз... и цялото лицемерие на социума неусетно влиза в теб и ти ставаш неузнаваем.
Спомням си, че ми възникна веднъж такъв трепет по отношение на един батко Борис, който живееше на втория етаж. Какъв батко, той е бил колкото баща ми, но това значи 25-6, така че баш батко. 
Та един ден той беше излязъл на двора пред стълбите на техния етаж (била съм на 6-7). 
Беше извадил дърводелските инструменти и работеше върху някакви дървета пред стълбите. Живеехме в къща. Аз го харесвах. Обичах компанията му. Всъщност да се мотая около него, защото той беше много приятен - хубав и миришеше хубаво... 
И така аз седнах до него и докато го чакам да ме забележи, за да почне да си говори с мен, хванах да рендосвам... грапавата циментова повърхност на площадката пред стълбите с новото му ренде. Много старателно така! С ентусиазъм!
По едно време той ме видя и направо го втресе. 
Чисто новото му немско ренде!! Тая малката пикла старателно го захабява на цимента. Ужас!
Грабяса го от ръката ми и като ужилен подскочи назад. После се усети и стана по-мек. Каза: 
- Мими, ти си умно момиче, как може да правиш такива работи?
Зачудих се какво толкова съм направила. 
И понеже не разбрах, че рендето е било в опасност в ръцете ми,  в мен възникна някакво такова чувство гадно. Като да си се изакал на неподходящото място.

Станах и си тръгнах. Не знам... Като ти се карат, тогава как може да си говорите приятелски? Самият този факт, че ти се карат, те поставя по ниско от тях и единството е нарушено. От друга страна пък, да му захабяваш ножовете на рендето, търкайки с него циментовия под... Ми то си за бой, не за кавга. 
Дали го приех лично или не, не мога да кажа със сигурност, но със сигурност го запомних. Остана в мен. Даже сега... Тази негова емоция на страх за рендето и как я хвърли в мен директно... 

(Негативните усещания, вибрации, много ефективно те ориентират към егото, заради усещането за разделеност, за аз и ти, които пораждат.
Любещите водят към единство.)

А сега? Как е сега, когато вече имам его на възрастен. Сега е така: Ако някой не ме харесва, оставям това да си бъде негов проблем. Изобщо не му влизам у филма.

Освен ако не е някой, с който се налага поради някаква причина да се виждаме, да има отношения.

Ако такъв не ме харесва... е понякога може да ми дойде вдъхновение да го хлопна с лопатката, да му нахлупя кофичката на главата... Поне да знам за какво не ме харесва!

Така де: вече съм голяма!

Такива ми ти работи тия дни...

М.