Благодаря за всичко, нямам никакви оплаквания

И така – след като вече се сбогувахме със старата 2018 и ведро пристъпихме в новата 2019 година, време е равносметки....

В 21.30 снощи седях вън и гледах тъмното нощно небе. Още 2 часа и половина и 2018 завинаги ще отиде в миналото, а тук ще дойде новата 2019.

Медитирайки на това разбиране изживявах нещо средно между разширяване и учудване. Как е възможно да дойде новата година и да си отиде старата?!  И как така цяла година наведнъж ще си отиде. Та нали всеки един момент, който идва, си отива безвъзвратно, за да дойде друг, а после и той да си отиде. Какво е годината ако не низ от идващи и безвъзвратно отиващи си моменти. Какво идва и какво си отива всъщност. Не е ли всичко това в умовете на хората, които ... просто имат нужда да броят.

Къде е новата година? Някой видя ли я да идва?

Къде отиде старата? Някой видя ли я да си тръгва...?

Кое е различното в мен а и във всичко, което ме обкръжава.

Всичко което оставих снощи, днес намерих така както съм оставила.

Какво е новата година?

Не е ли само някаква фикция на ума.?

Какво е различното – освен календарът на стената...

И все пак...

Дали я има или я няма – във всеки случай предстоят нови, вече 364 празни страници, които предстои да изпишем и от нас зависи какво ще напишем на тях.

Защото не е важно какво ни се случва, а как ние възприемаме случващото се.

Защото всеки път когато имаш ситуация от теб зависи дали ще имаш реакция или ще имаш отговор на ситуацията. (Подразбира се, че второто предполага съзнание, нали?).

Защото всеки път когато приемаш случващото се през личнсотта (егото) си склонен да преценяваш, да сравняваш с твоите очаквания, да намираш кусури на Съществуването за това, което прави (или не прави) и с това си гарантираш непрекъсната неудовлетвореност.

Защото никой не знае какво предстои – всичко е една отворена възможност. Може да съществуват тенденции, но никой не може със сигурност да знае как ще е, когато те започнат да се проявяват в света на телата. Какъв избор ще направи, какво действие ще предприеме...

Във всеки случай пожелавам си в новата година да поддържам едно нескончаемо woow (състояние на непрекъснато учудване). Едно състояние на незнаене, на чиста невинност на ума.

Стоейки на брега на реката на живота да гледам всичко, което тя носи и да не се захващам за нищо...

Защото всичко е преходно и няма нищо в този преходен свят, което да си струва да пожертваш мира и тишината на твоето същество, за да отидеш с него.

Защото всичко, което идва, по същият начин ще си и отиде. Но има нещо в нас, което нито идва нито някъде отива.

И така – благодаря на 2018 за всичко, което ми даде, както и за това, което не ми даде. Нямам никакви оплаквания.

Добре дошла 2019. Аз съм готова за това, което ми носиш...

J

Такива ми ти работи...

М.