Предновогодишно Скопие

От няколко дни с Валентина търсим куфар. Малък куфар с размери, които австрийските авиолинии допускат като ръчен багаж. След като обиколихме всички възможни магазини за чанти и куфари в квартала, дойде ред и на Сити Мол Скопие. Започнахме да обикаляме. Всички книжарници и чантаджийници в мола ги разгледахме - няколко пъти. Все нещо не е така - ако размерите са окей, то пък десенът нещо ще куца. Ако намерим хубав десен, то пък разметите... А ако намерим размер и десен - тогава пък цената... Все някъде ни стяга чепика...

Празници... В мола е яка навалица. Забързани хора, разминаващи се из коридорите, абсурдни реплики, тревожност. И сякаш една непрекъснато поддържаща се енергия на недостиг. Толкова много хора, на които нещо не им достига. Нещо не е окей. Всеки бърза към следващия магазин, където може би се крие заветното нещо, което търси - във вид, форма и цена, които той иска да го намери. Точно като и ние. Стана ми смешно. Стотици хора, обикалящи от магазин в магазин, с лица изопнати от напрегната надежда, че ей сега и хоп... ще се удовлетворим. Без ни най-малко да им минава през ума, че може би това, което е в състояние да ги удовлетвори, не е в мола, не се намира в магазин, не е извън тях самите, изобщо.

- Усещаш ли каква, една такава, енергия на недостигане има тук? - каза Валентина.

Интересно - същата мисъл беше навестила и нейния ум.

-  Валентина, аз точно над това се бях фокусирала в момента. Гледам хората и това  как всеки бърза от магазин в магазин, мислейки си, че това, което търси може да го намери там... Забавно е - в някакъв смисъл...

Валентина се усмихна. - Аз пък нищо не търся. Просто се забавлявам...

Преди няколко дни пак бях тук. Беше същата атмосфера. Сега пак - никак да намерят каквото търсят тия хора. Някакви албанки се бяха хванали за гушата около дамските пуловери. Погледнах - от всичките модели имаше повече от един - зачудих се какво не могат да разделят. Някакви мъжове мереха връхни дрехи и се фръцкаха пред огледалата кат' кокони...

Едни кръшни дълги опашки се виеха на всичките, пфф... може би двеста, каси, които бълваха лавини от хора, изнасящи Рамстора, опакован в торбички.... Ша речеш, че идва края на света. Сякаш ще ядат, ще ядат, ще ядат...

Споко ве хора! Къде сте тръгнали? И целия мол да изядете, пак няма да ви е сърце на място. Все  нещо ще ви недостаса. А и в крайна сметка Нова Година е само един ден. Ден като всеки друг. На сведващия ден пак всичко си е по старому.

Никога не успях да разбера цялата тази истерия за пазаруване около такива празници.

А впрочем оказа се, че Дядо Мраз иска да ми донесе дебел пухен юрган. Без майтап, видях че е на много голям попуст в JYSK. Направо си е престъпно нехайство да се пропусне такава възможност. Па толкова отдавна искам да си купя такъв на прилична цена...

И точно преговарях с белобрадия старец да намине да ми го пусне в комина - то пък не сменят български левове за македонски денари, ' му са невиди...

Ей тва е то. Та, дет' се вика, нека се знае! Тази година няма да спя с лекичко пухено юрганче!

Това бяха новините от Скопие от последните дни
От нас - светъл празник на всички
Ние ви обичаме - обичайте се и вое
Дурга и компания 
:)
М.

Веган нахутен сладкиш с банани

Най-напред да уточня, че това не е кулинарен блог. Не е и блог за сладкарски изкушения. Това е моят блог за вдъхновения, породени от... нещата от живота. И понеже храната е една съществена част от живота, що пък да не се мъдри по някоя умопомрачителна рецепта за нещо вкусно от живота, което силно ме е впечатлило.

Като например този сладкиш.

Това е един от най-фантастичните безглутенови сладкиши, които някога съм опитвала. Знаем, че безглутеновите все са едни, меко казано компромисни…, обаче този направо ме смая. Оказа се една много сполучлива комбинация между мекичка, пухкава структура, без да е суха, в същото време с много нежен, балансирано сладък вкус. Истинско вълшебство!

Впрочем няма яйца и лактоза, така че спокойно може да си го хапват и вегани.

Айде стига дрън дрън – ето рецептата:

2-3 банана

50 гр. орехови ядки

1 ч.ч. нахутено брашно

1 с.л. бакпулвер

1 с.л. какао

щипка канела

1/2 ч.ч. захар мусковадо

50 гр. натурален шоколад ситно натрошен

1/3 ч.ч. зехтин

2/3 ч.ч. вода

Смесете всички сухи съставки. Добавете всички мокри и разбъркайте. Добавете шоколада накълцан на мини парченца. Като се замисля и с шоколадови капки може да се пробва…

Бананите се нарязват на колелца и се настила с тях намазнена хартия за печене. Насипват се с орехи – смлени или скълцани и се залива с готовата смес.

Пече се в загрята на 180 градуса фурна – 45 минути.

Много сполучлива комбинация между мекичка плътна текстура – без да е суха в същото време и нежен балансирано сладък вкус. Истинско вълшебство!

Да ви е сладко!

М.

Да се оставиш на магията на случването

На никого не можеш да угодиш. Всеки си е в някакъв, негов си филм и много често нямаш шанс дори да се доближиш...

Трудно е да се синхронизираш с някого. Дори да имаш най-светли намерения, дори да си се въоръжил с несломимо търпение... Човек хвърля толкова много емоция и енергия да напъва...

Изглежда, че да запазиш център в себе си, да не се опитваш да угаждаш, да се доближаваш, да се синхронизираш с когото и да било е най-здравословното решение. Тогава се отпускаш и оставяш реката на живота да те носи. Без изисквания, без очаквания, без напъни...
Пак правиш каквото трябва, но емоционално не се вкопчваш в резултата. 

Може да се изненадаш, как всичко почва да се нарежда по един изумително хармоничен начин именно когато се откажеш от напрежението на правенето и се оставиш на магията на случването.

Такива ми ти работи...

М.

Безусловна любов или спекулации

Чудя се как се съотнася безусловната любов с отношенията?
Особено предвид това, че отношенията самите по себе си са условия?
Някъде прочетох това: "Моята любов е безусловна, но доверието и уважението ми не са!"
Беше на английски - ""My love is unconditional, but my trust and my respect are not!
Няма никакъв проблем да обичаш хората безусловно, но ако трябва да имаш отношения с тях, вече влизат определени условия, които тези отношения предполагат...
А и ако е взаимно, на кого му пука за безусловност, като той нищо друго и не иска?! В този ред на мисли, почнат ли да ти говорят за безусловност на любовта в условията на интимна връзка, да знаеш че просто искат промяна в условията!

.....
Размишлявам си така, в писмен вид, посред нощ...

Безусловно и от сърце ви пожелавам магична нощ приятели!
М.

Те не живеят в нас безплатно...

Ако имаш две възможности, между които да избереш какво да правиш днес- избери тази, която повече те плаши.

Забелязал ли си как след всеки преодолян страх се чувстваш по-силен, по енергичен и имаш повече доверие в себе си?

Да знаеш, че това не е защото в теб от някъде влизат сили,!
Това е защото преодоляването на всеки страх, отключва енергията,,с която несъзнателно си го поддържал и тази енергия вече ти е на разположение.
Твоята собствена жизнена енергия!

Те не живеят в нас безплатно. Несъзнателно ние впрягаме толкова много енергия за да поддържаме страховете си...

Безстрашен четвъртък на всички смели сърца, които четат тази страничка!

M.

Развивай интуицията

Посвети времето, енергията, действията, мислите, емоциите - всичко което имаш, на Нещо отвъд интересите на твоята его персона. И в живота ти ще влезе едно непознато до тогава спокойствие, неподозирана до тогава тишина, естествена и ведра лекота.

Ще осъзнаеш, че земята няма нужда да я буташ за да се върти, тревата няма нужда да я дърпаш за да расте и ще видиш, че всичко в природата се движи в един възхитителен ред и хармония.

А ти - без всичките амбиции и страхове на его-персоната, си неотделима част от тази хармония.
Тогава пред теб ще се отвори едно друго измерение, а животът ще добие едно съвсем друго звучене.

Само посвети плодовете на твоите действия на Него и Го остави да води и направлява живота.
Как?
Развивай интуицията. 

Тя е тихия глас на душата и безпогрешно знае какво му трябва на този сбор на кармични комбинации от модели, на което викаш "аз" и безпогрешно ще те навигира през джунглата от отношения връзки, контакти и събития на социалния живот.

Това е единственият начин да живееш спокойно в окото на урагана. И няма друг начин освен този!

Някои хора ще отпадат по пътя, ще се появяват други.

Някои навици склонности, нагласи ще изчезват, ще се появяват други.
В живота ти ще влиза повече и повече светлина, тишина и лекота и свежест.
И това само защото си избрал да не се вкопчваш в нищо, да не се привързваш към нищо, да течеш с живота и на нищо да не засядаш.
....
Нима това не е единственият начин наистина да се живее?

М?

Интимно

"Хората си мислят, че интимността е свързана със секса. Но интимността е свързана с истината. Когато осъзнаеш, че можеш без страх да кажеш своята истина на някого, когато можеш да се разкриеш пред него, когато се изправиш пред него и неговият отклик е "с мен си в безопасност" - ето това е интимност.

 Ошо                    

Ето тази интимност... чудя се дали изобщо е възможна с човек?!
Колкото и да е широка матрицата му, тя все пак има граници. И изправяйки се пред него с твоята истина, много е вероятно да дойдеш до границите му...
Колкото по-близо идваш до границите му, толкова повече се отдалечаваш от това заветно "с мен си в безопасност", което да ти даде усещането за интимност...
....

Нищо, просто...  размишлявам си така среднощно...

...и размишлявайки си така средношно, стигнах до това, че - Бог Е Единственият, с когото е възможна истинска интимност!
Само с Него е възможна истински споделена взаимност!
Трансцеденталният Възлюбен!
Изглежда, че е твоето missing piece, но всъщност е единственият, който е винаги с теб и винаги на разположение....
Тук и сега...
И така цяла вечност!

М.

Побързай, ти все още имаш време. Все още не си умрял...

Някои отношения отдавна са приключили. Някои връзки отдавна са се изчерпали, някои спомени за приближавания с някого отдавна са останали само това - спомени, а между хората се е настанил смразяващ студ и дистанцираност!

А ние стоим в тях заради инерцията да се изживяваме като този, който сме се чувствали в тази връзка. С надеждата, че това някой ден ще се пробуди с нова сила... и ние отново ще бъдем щастливи - както е било!

Но знаеш ли какво?

Няма да се събуди!

И нищо няма да изживееш с нова сила както е било.

Защото на този свят никога нищо не се повтаря.
То се случва веднъж и е толкова уникално и неповторимо колкотоо и всеки друг момент.
И само мъдростта, която може да ти даде разбирането за това, може и да те изведе на светло.

Защото да се идентифицираш с някакво минало щастие и да поддържаш надеждата, че то ще се повтори е тъмнинаи страдание.

Милиони хора пропускат живота си точно по тази схема.

Разбира се ти също имаш правото да пропуснеш живота си точно по тази схема.
Но имаш и възможността да избереш да го изживееш по друг начин.

"Сруши всички идоли и блясъка освободи" - Руми

"Побързай - ти все още имаш време, все още не си умрял.
Побързай - ти вече нямаш време - все още не си умрял" - Руми

Пожелавам ти безвремие!
М.

Защото само така е възможно...

Понякога се случва... Усещаш, че нещо не е наред, усещаш че трябва да си тръгнеш от някъде, от някого, от нещо... Но инерцията те кара да останеш, умът ти е пълен със спомени и мъгляви проекции за бъдещето, които си правил сам или с някой друг.
В целият хаос и какафония на мисловния трафик не можеш да намериш решение и се блъскаш отчаяно като птица в затворен прозорец.
Точно в такъв момент си спомни, че ти СИ!
Независимо от всеки и всичко, извън всякаква обусловеност, по широк, по необятен, по-силен от всичко, което се случва. Че то се случва на теб, затова ти си този, който определя колко важност ще му даде.
И тогава - спри. 
Шшшшшт. Тихо! 
Тихо!
Чуваш ли звуците на тишината?
.................
Остани така, докато всичко в теб не се успокои. 
Докато цялата мътилка не се утаи...
А после просто бъди. 
Без да мислиш
Без да се обясняваш
Без да избираш 
И без да се колебаеш.
Чисто съзнание
Чисто присъствие
Сега
И тук!
Такова, каквото Е!

И ето това е.

Ти си свободен.
Нищо не те ограничава!
Нищо не те обуславя!
Нищо не те обяснява!
Ти си цял и си този, който си!

И сега просто бъди, живей и обичай.
Защото само когато си цял, това става възможно!

М.

Роби на дуалния модел

Вдъхновяваш се ако някой те славослави или впечатлен от нещо, настоятелно търси компанията ти?
Натъжаваш ако те игнорират неглижират избягват?
......
Познати ли са ти тези симптоми?
Симптомите на дуалния модел на матрицата.

Помни, тези, които днес те възхваляват - утре ще те замерят с камъни, ще те атакуват ще изразяват другата страна на тяхната емоция.

Свободата от емоция свързана с тяхното ухажване те освобождава и от емоциите свързани с тяхното отхвърляне.

Всичко е проекция. Никой реално не те вижда, затова каквото и да ти проектират, не се вкопчвай в това.

Да си свободен от страдание това е да си свободен и от двете.

Кой си ти?

Посоки

Каквото и да търсиш, в каквато и посока да са ориентирани стремежите ти, в каквато и посока да се движиш, винаги помни, целта не е и не може да бъде човек. Не е и не може да бъде взаимоотношение или каквато и да била форма на общуване. 
Те са преходни и като такива са крайно изменчиви. 
Вкопчването в подобно нещо гарантира дълбоко и трайно страдание. 
...Което не е непременно лошо разбира се. 
Страданието показва, че не вървиш към точната дестинация. :)
Пожелавам ти да използваш страданията за указателни табели по пътя. И никога към нищо да не залепваш.
Love 
M.

Обичай всички, но не допускай всички в свещената земя

Ще срещаш хора, които ще се представят за някой, който не са. 

Ще виждаш фалш, лицемерие, притворство и непочтено отношение. 
Ще срещаш също и откровени, недодялани дървеняци, но с добро благородно и любещо сърце. 
........
Обичай всички, но не допускай всички в свещената земя на твоето сърце.
Не всеки заслужава да го допуснеш близо.
Защо ли?
Защото ще влезе с кални ботуши, ще се огледа и ослуша, ще оригне, ще повърне, ще се изпикае и ще се изака..., а после ще се изплюе и ще излезе без дори да разбере къде е бил допуснат.
И не, не е виновен изобщо. 
Той толкова си може.
А ти, ако още не си развил сърце, голямо колкото всемира, докато сърцето ти е още мъничка фиданка - пази го от диви кози, щот' като нищо могат да го опасат...

М.

Тук е единственото място и сега е единственото време

Забелязал ли си абсурда? Ти винаги мислиш няколко крачки напред, няколко дни, месеци, години напред... 
Всичкото време енергия емоции и мисли са ти вложени в това как да подсигуриш по-добро утре. 
Но когато дълго подготвяния планиран устройван момент дойде, ти не му се наслаждаваш, защото отново си въвлечен в подготвянето на по-добро утре...
А какво ще е ако оставим всички модели за отлагане на живота за утре и започнем да живеем днес? 
М?
Тук е единственото място и сега е единственото време в което живееш. 
Всичко останало са проекции, планове мечти или пък спомени, които съществуват единствено в умовете ни и нямат никаква екзистенциална същност.
Събуди се 
Ти имаш абсолютно всичко, което ти е нужно за да си щастлив

СЕГА!

М.

Всичко е възможно

Всичко е възможно! 
Това, което изглежда невъзможно, просто изисква повече труд упоритост и постоянство. 
Помни, ти си инструментът, чрез който Светлината се проявява на това материално поле. 
Дръж в ума си положителна нагласа и в сърцето любов и позволи на това, което идва да се излее чрез теб.

И да не забравя да кажа - емоционално чувствената любов е качествено различна от любовта на сърцето. 
Едната е базирана на хормони и желания и води в привързаност и преживявания от дуалистичния модел, другата е безсебична и води в свобода. 
Искам да кажа - бъдете влюбени в Любовта и тя ще ви води към неподозирани простори на свобода и необятност. 
Обичайте хората, но само чрез Любовта, без да искате нищо специално от тях. 
От къде знам това ли? 
Ми... На човек в някакъв момент му писва да го боли и почва да изследва къде е грешката. 

Такива ми ти работи в понеделник
:)
М.

Наивно е да очакваш каквото и да било по принцип...

Наивно е да очакваш хората да бъдат точни с теб, само защото ти си точен с тях. 
То е все едно да очакваш тигърът да не те изяде, само защото ти него не го ядеш...
Наивно е да очакваш каквото и да било по принцип. Не само това. 
Интересно е обаче как всяко взаимоотношение, започва и се поддържа от някакво скрито под повърхността очакване. Дори не подозираш за него, докато не го нарушат и осъзнаеш че имаш реакция. Проявена или не - но реакция.

Такива ми ти работи в този лежерен неделен следобед...

М.

Ще ви разкажа приказката за... дървото!!

Живееше си дървото на полянката още от времето, когато беше малка фиданка. Около него щастливо живееха малки храстчета, а в близост и цяла редица тополи. Дървото имаше голяма широка корона. През лятото даваше подслон на изморените минувачи, които се спираха да отдъхнат под сянката му. Птици живееха по клоните му. Пееха песни, виеха гнезда и си отглеждаха пиленца. Всяка сутрин дървото приветстваше слънцето и празнуваше новия ден, а вечер го изпращаше със залеза и кротко заспиваше в прегръдката на нощта.

Напролет дървото разцъфваше в бяла премяна. През лятото се преобличаше в красива зелена дреха, а на есен, преди да я съблече изцяло, се покриваше в злато и кехлибар. И тъй като зимата седеше голо голеничко, небето се грижеше да го облича в пухкава снежна одежда.

Дървото беше свързано с цялата Природа и като част от Нея се радваше на всичко, което тя му дадеше. Лятото се къпеше в топлите лъчи на слънцето, или празнуваше свежестта на дъжда, или пък весело развяваше листенца, люшкано от вятъра... Дървото се радваше на Природата и Тя се радваше на дървото. Понеже не бяха двама отделни, те съставляваха едно единно цяло.

Един ден на полянката дойде човекът!

С ръце в джобовете, той смръщено огледа положението и прецени, че около дървото може да се разположи блок. И така, един ден, до дървото израсна жилищна сграда. Дървото вече не беше само под слънцето. Заедно с новата жилищна сграда, съседи му станаха стотици семейства. Дървото продължаваше да празнува Съществуването, вече за радост и на съседите в новата жилищна сграда.

Така си заживяха щастливо дървото и сградата, заедно с всичките съседи в нея като едно голямо семейство.
На клоните му кацаха птички, пееха свиваха гнезда, през лятото деца играеха по него, катереха се по клоните му беряха и ядяха плодовете му. Дървото нямаше никакви оплаквания. То се радваше на всички независимо дали го забелязваха или не.

Мина време и един ден отново дойде човекът. Той огледа отново критично района и отсече - тук ще има нова сграда, нооо... това дърво пречи. За да бъде построена, трябва да се отсече дървото.
Дървото разбра - беше дошло време да напусне това съществуване. Щеше да се пресели в рая на дърветата и щеше да радва Бог със съществуването си на друго място в друга форма.

Дървото се сбогува с всичките си съседи - тревата храстчетата дори с жилищната сграда и малките си приятели - децата.
Когато дойдоха хората с големите триони, то вече беше готово да напусне.

И така на мястото на дървото се появиха строители, бетон, железа, арматури и бетонобъркачки. Скоро там щеше да изникне чисто нова сграда, която щеше да се напълни с новодомци, а за дървото само отвреме на време щяха да се сещат най-възрастните, докато разказват на внуците си как преди много време от тук през прозорците се е виждало едно дърво, което е живеело тук, но което е трябвало да напусне заради безчувствените човеци с дебели кожи. Кой си спомня за дървета, които някога са били някъде...

Посвещавам на дърветата от един парк, пред една жилищна сграда, чийто клони наскоро най-безпардонно бяха отрязани.

Посвещавам и на всички братя дървета, които служат със съществуването си на неблагодарното човечество. И съвсем в унисон с изречението на индианския мъдрец напомням, че - когато бъде отсечено и последното дърво, когато бъде отровена и пресушена и последната река, когато бъде убито и последното животно, хората ще разберем, че парите не стават за ядене!

Save The Planet
!
М.