Ти си свободен да излезеш от всякаква забъркана ситуация – сега!

Има такива моменти - попадаш в ситуация да се усетиш хванат! Сякаш някой ти е заложил капан. И то като казвам някой – кой друг освен теб самия. Сякаш ти си си заложил капан. Сам си си влязъл в него и сам се наслаждаваш на истерията около това как да излезеш. 

Ако човек има достатъчно мъдрост и искреност, в някакъв момент може да прозре, че този капан е илюзията на собствения му ум. А с това и да види, че вратата нa капана не е заключена. Да не кажем направо, че няма никаква врата. 

Ти си свободен да излезеш от всякаква забъркана ситуация – сега! В този момент! Ти не си ничия жертва, и не си зависим от ничия милост и благоволение. И все пак – човек вместо да направи крачката и да се освободи от това, което го мъчи, той се блъска в стените на собствения си затвор, изследвайки как точно се е случило да попадне в него. 

      Не е ли абсурдно? 

Слушах един човек, разказваше как имал прозрение. 

Представете си - казва - как сте в тесен съд. Там ви е тясно, не можете да дишате и искате да се измъкнете час по скоро. Представете си, че се оказва, че капакът на съда го няма. Вие можете да излезете сега! Но вместо това, вие седите и умувате над това как изобщо е станало така, че да влезете в съда...?!?

В тази връзка се сещам за оня виц.

Група индианци попаднали в плен. Тикнали ги в затвора, където трябвало да чакат да им се гледа делото и да им се произнасят присъдите.

На четвъртия ден те успели да се измъкнат от затвора, защото единия от тях – Орлово Око – забелязал, че едната стена на затвора я няма!

Представих си го как всеки ден гледа по една стена…

Концентрирано, задълбочено, все в тая стена. На другия ден почва да гледа в другата. За малко да му се изсмея. ...Да се смееш на другите не иска голяма интелигентност. 

Обаче Орлово Око е пич. Той поне на четвъртия ден видял (нали е Орлово Око!)...

Всичко, от което имаш нужда в една оакана ситуация е да я видиш (ситуацията) отстрани. Без да си въвлечен в нея. Животът е много прост ако не взимаме нещата лично. 


 Ако ви се е случвало да се усетите по такъв начин, ако сте си блъскали главите над тези (и подобни) въпроси, то тогава моята първа книга, Рая отвъд голямата вода, е за вас. 

Казвам се Мария Сталева - Дурга и с най-голяма радост ви каня на първото представяне на книгата ми в Пловдив, на 14.11.2017, зала Пълдин Арт 18.30 ч. 

Заповядайте!