Това е нещо,
което на всеки се е случвало, ако на някого още не се е, значи му предстои. Все
едно, гарантирано никой няма да го подмине. Ако сте се чудили защо в някакъв
момент всичко се разсъхва, въпреки че преди това си можел да се закълнеш че
„това е това, ето го, намерил си го! Дръж не пускай!!!“ то в резултат на това
чудене може би ви се е появило желание да разгледате процеса без емоция. На
голо, както се казва. Оказва се, че процесът, погледнат „на голо“ изглежда
съвсем структурирано, като последователно действащ механизъм с няколко
фази. В случая терминът „на голо“ означава без емоционални проекции върху
другия. Ние непрекъснато проектираме върху другите. В началото – надеждите и
желанията си, а в края разочарованията и неудовлетвореността си. Между началото
и края – разглеждайки много двойки аз открих няколко фази. Мога да ги опиша
горе долу така:
Първата фаза Намерила си го. Това е той. Той с главно Т. На него всичко му е
хубаво, дори потта му мирише на рози и всичко, което излиза от него е
преизпълнено с мускус и кехлибар. В тази фаза не стъпваш по земята и дори
случайно без да искаш да ловнеш някой недостатък, то този му недостатък се
приема като ефект. Казваш си – т‘ва малко сега не му е баш много… ама как само
му отиваааа… Уникално. С него е дори още по-красив. В тази фаза сякаш си в
сбъднат сън. Това във фазата, в която хормоните най-яко работят защото имаш на
разположение неизследвана територия – бял екран, на който можеш да проектираш
всичките си представи, надежди, копнежи, желания и стремления. Според това дали
сте заедно, или не, дали имате възможност да общувате често или не, дали можете
да се виждате един друг как действате в различни житейски ситуации или не, тази
фаза може да продължи различен период от време, но най-често не е много дълга.
След нея идва
Втората фаза. Сега почваш по-ясно да разграничаваш неговите не до там положителни
страни и да виждаш как те се проявяват в характера му и то в действие – в
житейските ситуации. Появява се лек привкус на разочарование, сякаш някой те е
излъгал, но тъй като още е съвсем началото на тази фаза, си склонен да си кажеш
– уффф, ай стига с мойта мнителност. Така ми се е сторило, то пък никой не е
съвършен, к‘во сега. Все пак, човекът започва да се оформя като характер пред
теб все по-ясно и ти започваш да разбираш с какво трябва да направиш компромис,
за да продължиш да си с него. Почваш да претегляш на везните дали си готов на
този компромис и какво губиш от това. Съотнасяш го с това, което печелиш,
изобщо навлизаш в ума и преценките и слагаш началото на убийството на онова
финото светлото сърдечно чувство, което е съпровождало първата фаза. Така
неусетно навлизаш в
Третата фаза. В тази фаза вече никой от двамата не е неизследвана територия за
другия. Откриваш, че той изобщо не е непредсказуем, че лесно можеш да го
предвидиш и от това почва да ти става скучно. Докато в първата и от части във
втората фаза сте се кефили да бъдете заедно сами, то в тази фаза все по-често
търсите да сте в компания с други хора и започвате по-активното социално
общуване. Ходите по-често насам-натам по гости и приятели, а после имате тема
за разговор около това, което се е случвало там – хора, факти, събития,
ситуации, гледни точки – избистряне на мненията, съотнасяне, дори спор… Критики
от рода на това кой как изглежда, как се облича, с кой се вижда и какво правят…
В тази фаза все още ви е интересно един с друг, въпреки че за това е необходимо
да сте някъде с някого, та после да има над какво да умувате… По-късно, някак
по естествен начин двойката навлиза в
Четвъртата
фаза. Тук вече сте натрупали някакъв
съвместен стаж, може да сте направили и потомство и да се потите над издържане
на дома и семейството, сериозно потънали в битовизми. В тази фаза нямате много
време един за друг, поради това, че всеки го вее някакъв вятър, но покрай
грижите за децата, ежедневието свързано с работата и всичко останало, някак не
забелязвате, че не си обръщате достатъчно внимание по „оня начин“ Той вече
отдавна не те гледа замечтано с онзи поглед, а тя не пърха с ресници пред
възможността да остане насаме с теб… Нещата влизат в някакво ежедневно русло,
погълнати от рутината. В тази фаза (ако не се е случило в предишната) някой от
двамата или и двамата, почват да се вълнуват от това как останалите
представители на другия пол гледат на него. С други думи, тази фаза ражда
всички вицове за мъжът, който тайно клати комшийката, или за жената, чийто мъж
неочаквано се прибрал, а тя накарала любовника, да се качи на стола да завинтва
крушка. На мъжа си казала, че й изгоряла крушката и повикала служител от
енергото да я смени… Пък що гол? Ми щото такъв имали – такъв й пратили…
Петата фаза – тези, които са останали заедно до тази фаза, тук навлизат в онзи
процес, в който едновременно текат две противоположни енергии. От една страна
човекът те дразни до смърт и ти се иска да се скриеш някъде, да си починеш или пък
да ти се махне от главата за някакво време, от друга, ако пък вземе да се махне
– просто ужасно ти липсва. Ама така ти липсва, както ако ти го няма любимия
удобен диван, на който си сядаш вечер пред телевизора да гледаш и по някое
време задремеш, уморен от изнурителния делник. В тази фаза човекът ти е станал
комфорт, удобство, уют, нещо като стари добре улегнали обувки, с които ще
тръгнеш на дълго ходене знаейки, че няма да ти направят мазоли. Сега децата
вече са пораснали и нямат много време за вас, вие разполагате с всичкото време
да сте заедно така, както не е било съвсем възможно в третата фаза… но пък го
няма вълнението, тръпката. Вие сте затънали яко в инерцията и скуката и то
толкова яко, че дори не знаете, че сте там. Вече сте във възраст, в която – кой
да ти мисли да почва наново с някой друг. То пък чак не ти се занимава. Карай
да върви както върви, па ще живеем чрез децата, сега те са млади и ако сме
достатъчно близки с тях, така че да не ни държат в страни от личния им живот,
ние можем да изживяваме чрез тях втора младост…
На тези,
които са стигнали до този момент надали ще им текне да се замислят по тези
въпроси. Те са развили достатъчно силни привързаности и общо минало, което да
ги свързва (ако друго не е останало), че да си мислят за вълненията на
влюбването. Кой ще ти се влюбва сега, ааайде детински работи. Ако пък на някой
по някаква случайност му се случи, го взимат за глупак. „Бе ти да не си дете
к‘во си се влюбил до уши.“
Впрочем може
и да има някое изключение от горе описаното, но то само потвърждава валидността
му така, както всяко изключение потвърждава правилото.
Разсъждавайки
над това, на човек закономерно му идва въпрос – а защо трябва да е така? От кой
зависи да не е така? Къде стъпваме на криво, как допускаме да се случи, кога дойдохме
до положението да му упущим края?
Аз лично си
мисля, че му изпускаме края в момента, в който егото взима надмощие и
отношенията между двамата минават под контрола му, вместо да са водени от
ефирността на сърдечната невинност на изживяването. Мисля, че тези двойки,
които успеят да останат в сърцето, независимо от това колко „стаж“ трупа
връзката, тези, които всеки ден гледат на другия така, както сякаш го виждат за
първи път и изживяват контакта толкова интензивно и цялостно, колкото, ако да
им е за последно, те могат никога да не доживеят преминаването през тези фази.
Те няма да наслагват стари мухлясали прашасали спомени върху отношенията си и
няма да създадат емоционални рани, които да правят дистанция помежду им.
Тяхната връзка ще запази свежестта на началото и със сигурност няма да дойде до
изтляващите въглени на края. Те ще се радват на бликащ ентусиазъм и отношенията
им ще съзряват и израстват заедно с тях самите, така че на стари години няма да
са посивели озлобени старци, а ще са мъдри възрастни, от които ще лъха
достолепие благородство и духовна красота.
Е, ами дай
боже всекиму, така да се каже!!
Ако можехме
да се обичаме истински едни други, може би нямаше да доведем земята до
екологическа катастрофа.
А може дори и
все още да не е късно да се научим? М?
