Наближаваше новата хиляда деветстотин и даневиказвамкоя
година. Колегите бяха пазарили дата, ресторант, всичко как си му е ред, да
ходим на парти. Беше много отдавна, бях госпожица още. По онова време за мен
думата „уморена“ беше сбор от букви, обясняващи неясно състояние… Въпреки това,
в този ден не бях много енергична.
С купонясването не бях много свойска. На
купони - главно ядене, пиене… тия три неща… Аз тогава не помня дали изобщо ядях,
а от алкохолни концентрати ми ставаше лошо. Седях си и си слушах разговорите на
масата. Бях съпричастна, но не точно активна.
В някакъв момент музиката ми заговори на
особен език.
Станах и отидох на дансинга. Сама. Прииска
ми се да танцувам. Много…
Дансингът, не много голям, беше пълен с
хора. Застанах встрани от танцуващите, съвсем извън мястото определено за
дансинг. Затворих очи и се отпуснах на мелодията. Позволих на тялото да се
движи само, без да му задавам модел как точно да танцува. Пред очите ми изплува
цялата отминаваща година, всичко, което се случи в нея, всичко, което не се
случи… хора събития, обстоятелства, емоции, енергии – всичко се завъртя в един
шеметен транс.
Продължавах да танцувам. Чувствах се,
сякаш изтанцувах цялата отминала година, с всичките ѝ случвания и с това я
пуснах да си ходи. Не беше точно танц, беше изпускане на задържаното старо, отваряне
на място, за идващото ново…
……………….
Изведнъж всичко олекна. Продължавах да
танцувам, но сякаш вече не танцувах аз, поне не с намерение и лично участие.
Съществуваше танц, тяло, което се движи в ритъма на музика, но никакво
намерение на никакъв танцуващ… Една проява на енергията чрез това тяло, по този
начин. Толкова. Нямаше и хора. Грандиозен танцуващ вихър, проявяващ се през
множество тела, който е динамичен, но всъщност изцяло отпуснат и спокоен.
Никакво усилие, никакъв напор…
…….
Не знам колко време тялото ми се
извиваше и гънеше под звуците на музиката…
Стори ми се, че този танц се случва
извън времето. Изведнъж осъзнаваш изумителното съвършенство на танца, когато не
танцуваш, а той сам се случва.
Тогава дойдох в обичайното си състояние
и видях, че хората са се отдръпнали, оформили са кръг около мен, а аз танцувам
в кръга. Всички се поклащаха в ритъм и гледаха танцуващото събитие. В един
кратък момент се зачудих защо всички са около мен, а аз съм в средата. Дойде сервитьорка
и ми подаде чаша. После с жест ми показа, кой ми изпраща питието. Пак с жест благодарих
на човека, взех чашата и я оставих на една тонколона, която беше в близост.
Хората се приближиха и напълниха дансинга…
…………………………………….
Едно определено време това тяло ще
танцува на тази планета като този човек, който се предполага да си ти.
Блюдата и питиетата от менюто в
ресторанта ще ти идват според кармичната рецепта, която си забъркал в миналото.
Ще ти се пуска музика според това какви
танци имаш да танцуваш тук…
Ще има много партньори (или пък не чак
толкова много), ще има много случвания, ще има възходи - падения, възторзи – разочарования…
Ще те обичат, после няма да те обичат,
ще те искат, после ще те отхвърлят, ще ти се радват, после ще те плюят, а най-вероятно
същото ще правиш и ти…
Това са стъпките на танците за двама...
Но независимо какво правиш, независимо къде,
кога, с кого и колко пъти, независимо какъв е танцът – самба, румба, ча ча ча…
ако има нещо, което наистина има смисъл в цялата небесна дискотека, то това е
да осъзнаеш Танцуващия.
Да осъзнаеш кой танцува, кой е в центъра
на всичко, което се случва, както и на това, което не се случва.
Скъпи приятели, в навечерието на новата
2022 година ни пожелавам будност, осъзнаване и дълбочина в разбирането на
всичко, което идва с Новата година.
Да я изтанцуваме и тази година, независимо
каква музика ще ни пусне и нека в нито един миг мъдростта и светлината да не
напускат нашите умове, а Любовта да бъде основата и вътъкът на тъканта от която
са направени сърцата ни.
М.
Картина на Перица Георгиев, от цикъла "Cyber art"
