Вниманието като наркотик

Вниманието като наркотик

или колко точно е паднало нивото на интелигентност за реакция спрямо визуален и вербален дразнител

В последно време все по-често ми попадат странни постове от страници и профили. В началото ми беше смешно - „бре, и на ръце ще почнат да ходят вече, за да си получат дозата внимание…“

Но когато престане да е смешно, започваш да осъзнаваш, че ситуацията минава в графа „тревожно“. Хората сякаш са готови на всичко, само и само да привлекат внимание - под формата на лайкове, коментари, реакции. Стойността на едно действие, на един човек, дори на една емоция, отдавна се определя главно от това колко „харесвания“ ще събере. А праговете на интелигентност за реакция никога не са били толкова потресаващо ниски. Викаш си - възможно ли е чак пък толкова да сме изпростяли?!

Естествено масовият потребител, скролващ до несвяст, не забелязва нещо важно - зад привидно хаотичната надпревара стои целенасочена стратегия. Тези „публикации капани" идват от профили или страници, които по принцип не успяват да генерират интерес със съдържанието си. Или генерират, но не им е достатъчен... Затова пускат абсурдни, емоционални или откровено подвеждащи постове с единствената цел - да съберат реакции.

Ето тука например имаме снимка на жена, която очевидно изглежда на 85–90 години, но празнува 58-ия си рожден ден. Публикувана с текст: „Честит рожден ден на мен…“. Ясно личи, че изображението е генерирано с изкуствен интелект. И въпреки това стотици коментари, хиляди реакции... Всички мислят, че са я разконспирирали, гаврят я за тийнейджърския стил, без да се замислят, че тя може би изобщо не съществува...

Това е механизъм - алгоритъмът награждава активността, а активността може да бъде изкуствено предизвикана чрез шок, съжаление или объркване. И шараните обясняват дълго и подробно защо „не може да е на 58“ - най-после по нещо са масово компетентни, мислят, че са я хванали, ей сега ще ѝ кажат!! Кого мисли, че лъже тя...!

Изображения на разплакани деца, които „молят“ някой да хареса труда им - анонимно през някаква страница за картички.

Татковци, които казват: „На 34 съм и за първи път ставам баща. Някой да ме поздрави?“

Мъже с бебета, плачат, че майката на бебето починала - дайте един лайк за кураж. Анонимно, от името на някоя страница, която няма връзка с тази тема.

Жени питат анонимно и "спешно" - може ли да имат пенсия само с 14 години стаж - през фб страница за картички. И тия обясняват дълго и напоително! А "жената" не отговаря на нито един коментар, въпреки, че "много активно" се интересува - по няколко пъти в месеца пуска един и същи въпрос.

Абсурд след абсурд и хиляди реакции, коментари… Масово изпростяване.

Трябва ли да се обяснява, че това са емоционални примки, създадени не да разкажат история, а да провокират автоматична реакция. Не е ли очевидно...?? Но хората реагират масово. Защото вниманието вече не минава през мисълта, а през рефлекса.

Да не говорим за случаи, когато някой напусне този свят - като наскоро един български писател на 22 януари. Масово сайтове, страници и профили яхват вълната, темата се експлоатира до скъсване. Дори страници за манджи започват да пишат по темата, само за да си вдигнат посещаемостта. Приживе един ред не написаха за него, но сега се шуми около това - ще има богат урожай! Мнооого евтино бре!!! Тц тц тц тц!

Възможно ли е масата да са толкова глупави, че да не виждат, че това е откровена манипулация? Не е ли очевАдно, че тези страници и профили не просто търсят внимание, те го експлоатират. Изграждат аудитория чрез трикове, вместо чрез стойност. Натрупват последователи, реакции, гледаемост - всичко това, за да могат по-късно да монетизират или да насочват вниманието към нещо друго.

Колкото по-посредствен е моделът на манипулация, толкова по-опасен става. Не изисква мислене - нито от създателя, нито от потребителя. Когато мисленето отпадне аудиторията постепенно оглупява или привиква към оглупяване. Свиква да приема повърхностното за достатъчно, фалшивото за истинско, емоцията за аргумент.

Така се затваря порочният кръг. Съдържанието става все по-плоско, защото това работи. Публиката става все по-невзискателна, защото към това е привикнала. А вниманието, тази ценна човешка способност, се разпилява в безкраен поток от безсмислени стимули.

Кво ви става, бре? Грубо ли ви звучи? Грубо е ама е точно! Не защото хората са глупави, а защото системата ги учи да не мислят. Да реагират, а не да разбират, с което сляпо си прожектират гняв, страх, отвращение, цинизъм, кой където свари! А алгоритмите виждат интерес и разхвърлят постовете из каналите на колкото може повече потребители. Щом нещо предивзиква интерес се потенцира! Без филтър за глупост...

Изходът не е да спрем напълно да участваме, а ако ще участваме, поне да го правим съзнателно. Да разпознаваме капаните. Да не даваме вниманието си на посредствени дразнители.

Всяко „харесване“ е малък избор. Събрани заедно, тези избори оформят средата, в която живеем.

Вниманието е сила. Но в ръцете на манипулацията, то се превръща в най-тихия и най-ефективен наркотик.

А твоето съзнание е там, където е твоето внимание.

Обърни внимание къде го даваш.

С любов, грижа и внимание към всеки, който ще прочете този... малко дългичък пост!

М.