Съпричастността е форма на любов

 

— Ми на, ей така ние в България си събираме капачки от пластмасови бутилки. - обясних, докато съседката гледаше пликчето ми със събрани капачки, които бях приготвила да си нося в България когато пътувам. Жената, на възраст колкото майка ми ме изгледа със съчувствие и дълбоко и искрено разбиране. После закима успокоително сякаш да каже - Ако чедо, ако. Всеки си има някоя лудост...
— А, не, не - казах бързайки да разсея съмненията ѝ. Това е постоянна кампания с хуманитарна цел. С парите от предадената пластмаса последно слушах, че са купили детска линейка....
Жената продължаваше да ме гледа като втрещена.
— Аз се вдъхнових да го правя, защото тук не съм виждала контейнери за пластмаса, а знаеш природата се задъхва от тоновете пластмаса, които изхвърляме в нея годишно. Освен това ако е и с хуманитарна цел, ето ти двойна причина да искам да подкрепя това начинание.
Жената ме слушаше внимателно.
— От друга страна хубаво е, че в супермаркетите в Македония вече няма пластмасови торбички. Даже и от полидегралекс няма. Това е малка крачка за нас и голяма крачка за природата.... Разбираш ли, хората трябва да дойдем до това еко съзнание... Хубаво е....
— Добре, добре, дете. Айде аз да ходя...
Е, - помислих си - няма да е първата, която ме смята за луда...
От тогава минаха два месеца.
Вече трети път намирам пликчета със събрани капачки от пластмасови бутилки.
Лудостта е заразна.
Преди няколко дни срещнах жената на улицата. Мобилизирала приятелки съседки всеки който иска да се включи в кампанията на бугарката Мария за капачките и те душичките започнали да събират капачки.
Да не съм чула някой да каже нещо лошо за македонците!!!