Изгрев над Поморие

 

...и точно когато си помислиш, че по-красиво от това не може да може, новият ден идва с нови картини. Палитра от цветове във виртуозна хармония, сътворяваща самата себе си, момент в момент.

Не зора, а молитва...

Не красота, а благоговение…

И тогава, замлъкнал пред величието на Художника, осъзнаваш, че има нещо дълбоко хармонично в наглед изцяло хаотичния объркан свят. И то съществува именно в този единствен миг между "преди" и "после", където вълните на ума се разбиват на пяна в безбрежното Сега, Сега, Сега...

......................

Изгрев над Поморие, видян през арт обектива на Raina Vladimirova

Съпричастността е форма на любов

 

— Ми на, ей така ние в България си събираме капачки от пластмасови бутилки. - обясних, докато съседката гледаше пликчето ми със събрани капачки, които бях приготвила да си нося в България когато пътувам. Жената, на възраст колкото майка ми ме изгледа със съчувствие и дълбоко и искрено разбиране. После закима успокоително сякаш да каже - Ако чедо, ако. Всеки си има някоя лудост...
— А, не, не - казах бързайки да разсея съмненията ѝ. Това е постоянна кампания с хуманитарна цел. С парите от предадената пластмаса последно слушах, че са купили детска линейка....
Жената продължаваше да ме гледа като втрещена.
— Аз се вдъхнових да го правя, защото тук не съм виждала контейнери за пластмаса, а знаеш природата се задъхва от тоновете пластмаса, които изхвърляме в нея годишно. Освен това ако е и с хуманитарна цел, ето ти двойна причина да искам да подкрепя това начинание.
Жената ме слушаше внимателно.
— От друга страна хубаво е, че в супермаркетите в Македония вече няма пластмасови торбички. Даже и от полидегралекс няма. Това е малка крачка за нас и голяма крачка за природата.... Разбираш ли, хората трябва да дойдем до това еко съзнание... Хубаво е....
— Добре, добре, дете. Айде аз да ходя...
Е, - помислих си - няма да е първата, която ме смята за луда...
От тогава минаха два месеца.
Вече трети път намирам пликчета със събрани капачки от пластмасови бутилки.
Лудостта е заразна.
Преди няколко дни срещнах жената на улицата. Мобилизирала приятелки съседки всеки който иска да се включи в кампанията на бугарката Мария за капачките и те душичките започнали да събират капачки.
Да не съм чула някой да каже нещо лошо за македонците!!! 

 

Понякога да не получиш каквото искаш е голям късмет

 

Ан Болейн (Anne Boleyn - произношението е - Bulin) - втората съпруга на Хенри VIII (на тоя пък как му се не удиса жена!)

Интересно ми стана като забелязах, че има известна закономерност в начина, по който третира съпругите си.

Първата я изгонва, втората я убива, третата му умира при раждане. 

След това цикълът се повтаря - четвъртата я изгонва, петата я убива и шестата му умира при раждане - година след неговата смърт.

Този крал е бил проклятие за всичките си шест кралици, но особено ме развълнува втората му съпруга Anne Boleyn - майката на Елизабет I.

Десет години поддържа и разпалва интереса му. Десет години, докато той получи развод, което по онова време е граничело с невъзможното. Десет години ужахване, триумф над първата съпруга, която безславно си отива, после брак, който... трае само три години!

Ан е имала злата участ да бъде втората му съпруга.

Човек се стреми към нещо от този свят, влага усилие, воля и постоянство, а като го получи...

Понякога се налага да учим по трудния начин.

Исках да кажа - не хранете желания, често "да не получиш това което искаш е голям късмет".