Мекам - суфи притчи, суфи поезия, мъдрост и прозрения

 

Суфи притчите са едно многопластово медитативно преживяване, в което е закодирано дълбоко мистично послание.

Тяхната характерна дълбочина и загадъчност, не идва с директни изявления и не внушава конкретни идеи, а съвсем деликатно води търсача към това сам да открие дълбоките мистични тайни на Сътворението.

В тях има един интелигентен хумор, чрез който посланието достига до сърцето на читателя в кодирана форма и според това до колко развиваме декодиращата мъдрост в себе си всеки път можем да разберем една и съща история на различно ниво и да открием в нея различен смисъл.

Така притчите стават огледало на твоето собствено вътрешно израстване и индикатор за това до колко твоята жажда за Бог те е довела до истинско разбиране.

В лекциите Кану е използвал притчите, за да илюстрира послание, което е искал да предаде на хората, с което е дал ключ към тяхното по-дълбоко разбиране.

В книгата са включени поеми на Руми, които са били четени по време на сатсанг, с коментари към тях и са разгледани множество въпроси, с които всеки търсач се сблъсква в духовния си път.

Издава Premananda art house

За поръчка - на фб страницата или на premananda маймунка mail.bg

За книгите на Перица Георгиев - Кану

 

Читателю,

Започнах да пиша беседите на Кану през 2011 година. Не мислех да правя от тях книги, нямах никакъв проект за бъдещето. Просто пишех. От аудиофайлове ги претворявах в текст. Правех това практически във всяка свободна секунда. Във времето, когато не бях свободна – също. Словото на учителя ми ме беше обсебило изцяло. Дишах чрез него, живеех чрез него, мислех, общувах... Чувствах, че то кореспондира с моята истинска същност и по тайнствен начин ме води към нея. Чувствах, че то е мост между мен и външния свят и представлява ключ към на пръв поглед неразрешимите ситуации, които предоставя ежедневният живот.

Имаше моменти, когато толкова много се насищах със словото на Кану, че влизах в състояние, което ми даваше възможност да разбирам отвъд думите. Започна да се случва взаимодействие между мен и словото, с което Кану започна по магически начин да извайва нещо ново и качествено различно от мен. Разбира се, старите модели не се предават лесно, но и аз нямах никакво намерение да ги карам да се предават. Аз просто продължавах да пиша неговите лекции и да наблюдавам как Кану подменя практически целия ми конвенционален, бълбукащ по повърхността ум.

Стъпка по стъпка, ден след ден...

Чувствах, че го правим заедно. От една страна – аз с моята посветеност и вдъхновение, от друга – той, с неговата милост, любов и всеотдайна грижа...

Започнах да осъзнавам, че духовността и ежедневието не са две отделни неща и че ако не внеса духовното в ежедневното, то аз изобщо не съм разбрала какво е духовното и какво – ежедневното.

Във всички тези години съм присъствала на всички лекции и беседи, които Кану е провеждал на живо. Или поне на всички, на които е било възможно да бъда. Настройвах живота си така, че това да бъда с него и да го слушам да е приоритет, а всичко друго се подреждаше някак от само себе си. Поглъщах жадно всяка негова дума и като смисъл, и като енергия, и като вибрация, а когато не можех да бъда физически с него, слушах и пишех това, което той говори. Чувствах, че това е моят начин да вляза в това, което той иска да ни пренесе чрез думите – неуморно и непрекъснато да държа ума си потопен в тази вибрация, да мисли над словото, да пише словото, да изучава словото, да медитира на словото на Кану и да го изживява във всички негови измерения.

Когато осъзнах богатството от възможности, някак естествено и с благословията на Кану се случи да започна да го споделям с ближните. Чрез книгите да бъде създадена още една възможност, с която хората да поддържат медитативното съзнание и да се учат на изкуството да живеят. Защото често ние, заключени в нашите ментални представи и идеи, не знаем как да отговорим на обикновени житейски случвания и попадаме в депресивни състояния, ментален хаос, безнадеждност и отчаяние.

Защото словото освен всичко друго е и практичност.
Защото, ако умът е претоварен и работи с погрешни понятия, практиките не могат да дадат своя максимум ефект.
Защото изправянето на менталните кривини представлява и изправяне на енергията, и възможност за естествено навлизане в медитативно състояние.

Защото „Мисли, право мисли“ и „Свещени мисли за живота ти крепи“ са сентенции, които могат да бъдат реализирани от един пречистен и светъл ум.

Човек може да получи много от словото, ако наистина вдъхновено и посветено се захване да работи с него. Четейки една тема, ние можем практически и на свой гръб да усетим, че това не са просто някакви думи, това са живи същества, които идват, за да излекуват раните ни, да успокоят умовете ни, да пречистят енергията ни. Така четенето на словото се превръща в духовна практика

само по себе си. И понеже словото е многослойно, във всеки момент човек може да се огледа в него и да открие нов и по-дълбок смисъл. В зависимост от съзнанието,

в което се намираме, докато го четем, ние можем да откриваме различни неща и да отваряме нови измерения на разбирането и изживяването си.
................
...................

Дурга

На снимката: най-новата книга, която излезе от печат - сборник с лекции върху медитация и себеосъзнаване.
Един истински, неизчерпаем извор на вдъхновение.