Кое е първичното - кокошката или яйцето...

 

Кое е първичното - кокошката или яйцето...

Страхът или невежеството...

Някой знае ли защо хората завиждат?

Ще кажете - от страх.

А страхът идва заради невежеството...

А то пък от къде идва?

Веднъж разговаряхме с приятел по темата и той ме пита - "ти пък, никога ли не си завиждала на някого."

Замислих се - трябва да има някой все пак... за толкова години все съм завидяла някога на някого за нещо...

И тогава си спомних, като дете много ми харесваше на Ленчето Узунова вуйчо ѝ Борис.

Била съм на шест... максимум седем. Той на двайсе и шест-седем. Тогава имах някои пориви да завиждам - не знаех, че на това му се вика завист,. но си спомням, че беше мъчително, затова веднага го трансформирах - почнах да ѝ се радвам.

Радостта ме доведе до някаква форма на единство с нея и той повече не беше нейния вуйчо, а нашият...

Какво е да завиждаш?

Завиждането е признание, че някой е по-облагодетелстван под каквато и да е форма от тебе и да не искаш да признаеш единството си с човека, за да се радвате заедно.

Това е да искаш ти еднолично да си най най нананай нанай най..., а когато съдбата ти даде такъв шанс, заради същата емоция на неприемане, пак не можеш да се израдваш на ситуацията.

Защото в завистта няма любов, тя е обилна манифестация на безлюбие и тъмнина и според мен, нейната единствена функция е да осъзнаеш колко е абсурдна и да я преобърнеш в нейната противоположност.

..........................

Такива ми ти работи днес...

А за сравнението и съревнованието ще попиша друг път...

 

 

 

Какво ще бъде, когато ще бъде

 

Вече няколко пъти попадам на постове относно спирането на фейсбук за Европа.

Първия, втория път ми се стори, че някой пак си прави майтап с потребителите на платформата, па си гледа сеир на реакциите. В крайна сметка фейсбук го спират вече за незнам кой път и все си работи. (Да не са луди да закрият нещо, което работи на такива широки мащаби!!)

Междувременно прочетох още няколко изявления от сорта – търсете ме еди къде си, пишете ми еди как си… ще бъда на този сайт, на онзи сайт, на тази мрежа, на онази пощ… бля, бля…

Викам си – леле, светът ще свършва. Хората се прощават с всички, с които са сънували в тази кибер реалност, тайно (или явно) надявайки се да се видят в друга и да си продължат да си сънуват по същия начин.

:) :) :)

Човек е свикнал да свиква...

Никой не обича промените - освен ако не си ги режисира сам.

Преди години, се разделих с някой, който беше съществена част от живота ми, бях изпаднала в мега голяма паника и ужас.

Бях уплашена и привързана, а перспективата за неясното ми бъдеще ме хвърляше в глуха паническа истерия.

И аз сега като как ще живея занапред бре...!!!

………………………….

В стремежа си да получа отговора наготово, един ден питах моя учител – „Имам ли аз бъдеще с този човек?“

Очаквах да чуя – Дааа Марияяяя, имааааш. Спокойно, имай търпение. Всичко ще е супер хипер наред… (по начина, по който си го представяш)

Обаче той не каза нищо такова.

За моя изненада, каза просто – "Ти нямаш бъдеще."

Много яко, нали?

Да си призная, баш разсънващо ми подейства.

Човек очаква на тъп въпрос да получи тъп отговор.

Дори при Буда може да идеш с очакване да ти пее приспивни песни... Обаче Буда такъв отговор ще ти отпери, че ще забравиш за какво си питал.

„Ти нямаш бъдеще.“

Човек робува на този навик непрекъснато да е в бъдещето.

„Какво ще бъде, когато ще бъде.“

Ще бъде това, което ще бъде.

И като дойде, ние ще сме там и ще го видим.

Възлюбени мои приятели, още по скъпи и мили мои неприятели - струва ли си човек да жертва настоящия момент заради някакво предполагаемо утре, което ще донесе живот без фейсбук? Ммм? :)

И ако то все пак дойде, айде пък да видим какво ще ни донесе. Оставете бъдещето да ни изненада…

Може да донесе някой… пфф… букфейс или нещо дори още по-хубаво и от това.

Една врата се затваря друга се отваря…

А утре е денят, който никога не идва.

Нали знаете, винаги е днес.

……

Във всеки случай баш се радвам, че за известно време с вас тук сънувахме заедно...

:) :) :)