Един човек
вървял през пустинята сам. Облечен в дрипи, гладен, жаден и отчаян той търсел
къде да отдъхне... Бил толкова нещастен, че внезапно спрял и се провикнал:
- Ах къде си Господи, защо ме остави?
Чул се глас:
- Не съм те оставил детето ми, никога няма да те оставя, винаги когато ти е тежко, поглеждай надолу в пясъка и ще видиш как редом с твоите стъпки има още едни - Те са Моите.
Човекът погледнал и видял само едни стъпки в пясъка и отново се провикнал:
- Но... тогава защо сега в пясъка има само едни стъпки?
- Защото сега те нося на ръце...
Оптимистична вечер от мен приятели.
- Ах къде си Господи, защо ме остави?
Чул се глас:
- Не съм те оставил детето ми, никога няма да те оставя, винаги когато ти е тежко, поглеждай надолу в пясъка и ще видиш как редом с твоите стъпки има още едни - Те са Моите.
Човекът погледнал и видял само едни стъпки в пясъка и отново се провикнал:
- Но... тогава защо сега в пясъка има само едни стъпки?
- Защото сега те нося на ръце...
Оптимистична вечер от мен приятели.
М.

Няма коментари:
Публикуване на коментар