Великден
- вече втория му ден...
Денят,
в който Исус възкръсна от мъртвите и стана Христос!
Обичайно
на този ден хората сутрин си казват – Христос Воскресе и си отговарят – Во
истина воскресе. После хващат по едно боядисано яйце и се чукат един друг,
да премерят сили на кого яйцето му е по-здраво.
После
си хапват великденски курабии, козунаци и изяждат изпеченото тяло на закланото
бебе на някоя овца...
Това е
да се спази традицията, която се влачи така от незапомнени времена, но дали
това е празникът?
Какво
значи той изобщо? Какъв е неговият дълбок смисъл? И какво всъщност се празнува?Дали
на някой изобщо му пука за това?
Възникнаха
ето тези въпроси -
Какво
е за теб Великден?До колко е само форма и дали изобщо има съдържание? До колко
си индивидуален в изживяването си за този ден и до колко си част от масовката и
правиш каквото се прави, без да има особено значение какво е то.
Колко
велик е твоят Великден?
С
какво точно е велик днес?
И с
какво ти допринасяш за неговото величие?
Дали
ставаш по-мирен?
По-любящ?
По-ненасилствен?
По-осъзнат?
По-искрен
и по-близък до Христа?
.....................
Вчера
в дъжда, отивайки към магазина, видях два охлюва. Бяха излязли от тревата и се бяха
запътили нанякъде. Веднага прецених, че са в опасност - някой бързайки няма да
ги види и ще мине върху тях, затова се наведох и ги преместих отсреща в
тревата. Не е прецедент - редовно в дъжда спасявам охлюви. Но този път някакъв
човек ме видя, доближи се и ме попита: - Защо правиш това?
- За
да не ги сгази някой - казах.
-
Какво ако ги сгази, не можеш да помогнеш на всички охлюви.
- Но
мога да го направя за тези двамата младежи. Още не са имали достатъчно опитности
като охлюви и може би им е рано да напуснат това тяло - се пошегувах аз.
- Глупости! Момиче, ако някой ги сгази, това е
волята на Бог за тях. Той е решил, че те трябва да умрат така. Какво се
притесняваш?
- Но и
това да мина аз от тук, да ги видя и да ги преместя в тревата също е волята на
Бог. Не се притеснявам.
Сигурно
това беше моят начин да направя велик този ден.
Спомних
си приказката на Мевляна, който платил и откупил кравата, която водили да
заколят.
Спомних
си хилядите, милиони агнета, които трябва да умрат, да бъдат изпечени и изядени
около Великден и Гергьовден...
И си
помислих - какво пък и има на салатата?
Защо
трябва някой да пострада за твоя празник?
Защо
някоя майка овца трябва да изгуби бебето си и да страда? Защо да не се радваме
всички, че Христос воскресе.
И
хората и агнетата... и овцете...
Сигурно
тук някъде трябва да обобщя, за да стане ясно каво е искал да каже авторът с
тези хаотично нахвърляни мисли, скициращи послание за осъзнатост и за ненасилие...
Затова
ще кажа, че...
Празникът
на хората е такъв какъвто е и делникът им.
Естествено
- нали същият този, който си в делника, той празнува и в празника.
И ще
кажа още - насити делника си със съзнание, внимание, концентрация, присъствие. Опитвай
се да се осъзнаваш от момент в момент тук и сега. Да видиш кой си ти когато
правиш нещата. Не някакви специални неща - обикновените неща в ежедневието.
Ако
наситиш с присъствие делника си, ще осъзнаеш, че и празникът ти става
качествено различен.
В
каквото и да влезе съзнанието - то се превръща в магическо занимание. И виж
после дали ще искаш да навреждаш на съществата. Дали ще искаш да ги убиваш, да
ги печеш, да ги ядеш. И дали ако го правиш няма да усещаш болка самият ти,
осъзнавайки, че не си отделен от никого и от нищо. Осъзнавайки, че си част от един огромен
организъм, за чието хармонично функциониране и живот е отговорен всеки един от
нас - без изключение. Със своите действия, със своите бездействия - с всичко.
Великден
е велик именно заради Любовта, която Христос даде на света. Това е празникът на
Любовта. Не светивалентинската, а великденската, саможертвената,
жертвоготовната, безусловната...
...Ъъъ... исках
да кажа, че не подкрепям насилието над животни...
Такива
ми ти работи по Великден...
М.
