Дали искаш да си прав или да си щастлив?

Когато някой ви напада, не му отвръщайте по никакъв начин, каквото и да прави. Стойте така безмълвни, като камък; това ще ви позволи да триумфирате над боричканията. Какво значение има, какво ще кажат другите хора? Начинът на светските хора е да вземат участие в това, да отговорят любезно на този, който ги атакува. Ето, така започват споровете. Най-добрият начин е наистина да държите устата си затворена така плътно, както когато изцеждате топка от тсампа (вид тибетско ястие).

- Тулку Ургуен Ринпоче

Най-напред много ми беше чудно защо хората толкова се кефят да спорят помежду си и най-вече какво е спорът?

След това и аз минах през това (повече пъти) и разбрах отвътре - както се казва. 

Ако влезеш в спор с намерение да се осъзнаваш, ще видиш мотивите, подтиците и всички подсъзнателни механизми, които движат човека да участва в такъв род комуникация. 

Ако не всички, поне значителна част. 

Е, разбира се ще платиш и цената. нищо не е безплатно. :)

Сега ми се иска да кажа няколко думи за спора. Не нещо специално - просто... това, че:

Спорът е противопоставяне на две гледни точки.

Всеки от поддръжниците им трябва да е до там привързан към своята, че да иска на всяка цена да я наложи като по-правилна. Чия ще победи зависи не от това кой е по-правилен или знаещ, а от това чия енергия е по-силна, за да се наложи над тази на другия. Чий ум е по-спекулативен и лукав, за да може да си обясни тезата по-аргументирано и правдоподобно.

А казват, че в спора се раждала истината?!

Питам се къде е мястото на истината в случая.

От кое ще се роди тя? От двама невежи, но с достатъчно много глупост, за да се опитват да се налагат един над друг?  

За да успееш да докажеш тезата си, не е необходимо да вярваш в нея, макар че това би помогнало.

Но ако човек е непривързан към тази гледна точка и въпреки това я доказва, то той успешно би могъл да докаже и тази на опонента си. Зависи на коя страна на спора ще застане. Това са така наречените софистични спорове, в които с еднаква убедителност можеш да докажеш както едната така и срещуположната теза.  В този случай спорещият не е привързан към никоя от тезите, а по-скоро към това да бъде победител.

Защо човек толкова се стреми към победа в спора?

За да почнеш спор, значи ти държиш много на своя възглед, а и не само това, ти на всяка цена искаш да го наложиш над другите.

Започвайки спор, човек прави сблъсък с енергията на другата страна в спора, който също иска да докаже своята теза. С други думи става сблъсък на две ега, като всяко иска да унищожи другото, защото победителят получава енергия и усеща превъзходство.

Ако човек внимава каква енергия се създава около неговото спорене, той няма да иска да го поддържа. Много пъти се започва спор без това изобщо да е нужно. Хората ги влече да се драпат помежду си. Вика му се енергиен вампиризъм. 

Искам да кажа, че ако можеш да минеш без да влизаш в спор… Мъдрият човек би избрал това. 

Несъмнено!

Понякога човек се изкушава от идеята да обясни, и да бъде разбран, но разбирането помежду хората не се случва в умовете. То е въпрос на вътрешен синхрон. Въпрос на това дали вибрираме на една честота. Когато няма такъв синхрон, когато хората са обзети от дух на спорене, атака, техните умове не са тихи и не са отворени да възприемат. Те едва чакат да млъкнеш, за да ти кажат. Де факто те не те слушат, за да те разберат, а за да използват думите ти за аргументация на следващата си атака. 

Много съм се набирала да се обяснявам. 

Мислех си, че причината е в това, че аз не успявам да направя изложение на своето виждане по разбираем начин. Затова се набирах до припадък. И това, че човекът продължава да копа го приемах като покана да удовлетворя интереса му, да обясня по-разбираемо.

Не разбирах, че не е до това дали ще се обясня, а до това дали отсреща ме приемат. 

Ние най-често се хвърляме да се обясняваме на хора, които не ни приемат... 

Какво исках да кажа всъщност? 

Аха да, исках да кажа, че в спора не се ражда истината. 
Ражда се енергиен вампиризъм. 
Ражда се вражда, поддържа се вражда, а това не подпомага възникването на любов и разбирателство помежду нас, като човешки същества. 
Споренето не е начин да докажеш правота. 
Споренето е един от начините да кажеш на някого - не ме кефиш, не те приемам, не те харесвам, не мога да те понасям... 
То е начин да подкрепяш нещастието на другия човек както и да държиш себе си в нещастие. 

Затова всеки път, когато бъдеш провокиран за спор, помисли дали предпочиташ да си прав или да си щастлив. 
И ако избереш второто, тогава следвай указанията на Тулку Ургуен Римпоче, от началото на поста и си спести емоционални сблъсъци. 

:) 

Такива ми ти... разни работи...

:)

М.