Книжките, с които пораснах. Мимето

Мимето беше една от любимите ми книжки (другата беше "Майчина сълза" на Ангел Каралийчев) по разбираеми причини – И аз съм Мими J

И то точно това издание. С илюзтрациите на Борис Димовски. Баба ми я четеше по няколко пъти на ден. После се научих да чета и си я четях сама. Четях я на сестра ми, на куклата ми, на цветята... Не ми омръзваше. Четях я на всеки, който искаше да слуша :)

Бях я научила наизуст. J

Не знам къде е моята книжка за Мимето, някъде във времето е изчезнала вероятно..., но скоро намерих тези снимки някъде из нета и с умиление си я припомних.

Осъзнах, че онова Мими, което е съм била тогава, отдавна го няма; че сега я чете друга Мими, но изглежда, че и на тази Мими й харесва. Затова... ей на, сега я споделям тук, да си я припомните и вие :)

МИМЕТО

Имат си
мама
и татко
дете -
и за детето си
грижат се те.
Гледат го, сякаш
е цвете в саксия,
всичко поднасят му
те на тепсия.

Слага му баба

в устенцата хляба,

таткото - млякото,

супата - мама.

Глезят го всичките -

обич голяма!

Мими се мръщи,

потропва,

пищи:

- Супа не искам,

разбираш ли ти?

- Мамино Мими,

що искаш, кажи ми!

- Искам бисквити,

ала шоколадови,

сладки, каквито

ни дадоха Владови.

- Мъжо, бисквити

иди достави ти!

Татко излиза

набързо по риза.

Носи кутия

с бисквити, обаче

не тъкмо тия -

и Мимето плаче.

- Тези не ща!

Направете ми крем!

- Крем ли? Щом искаш,

и крем ще дадем!

- Мъжо, изтичай,

яйца ми купи. 

Мамино Мими, 

сега, потърпи!

Мими се плези, но...

радват се те. 

Мими разглезено 

чедо расте!

Радост!

Дочакват

голямата слава -

Мимето им

първокласница става!

Но първокласници

с нея и те са -

всички са роби

на тази принцеса.

Има ли Мими

домашни задачи -

има и свита

добри помагачи!

Своята работа

татко зарязва,

синя хартия

на ленти нарязва.

Прави на Мимето

ново сметало,

старото вече

било овехтяло!

Мама лицето

на Мимето мие,

бабата внучето

трие с хавлия.

Грижи за Мимето -

колкото щеш!

- Мими, почивай си,

да порастеш!

Вкъщи случайно

тя днеска сама е,

ала без работа

Мими се мае.

С кални обувки

лежи на чаршафа.

Гладна е тя,

но далече е шкафа!

Как ще се мъчи

яйца да вари!

Хляб да нареже

е трудно дори!

Но се усмихва

щастливият миг,

баба се връща -

тя среща я с вик:

- Бабо, къде си се

влачила, ма?

Обеда как

ще приготвя сама?

Баба слугува, 

а Мими яде.

- Бабо, водица! -

И тя и даде!

Връща се мама -

тревога голяма!

- Мамо ма, копчето

я ми заший!

Дай ми престилката

и ме среши!

Идва и татко,

нарежда му кратко:

- Хайде, обувките

ми почисти,

иначе, татко,

защо си ми ти?

Ляга по гръб

на кушетката Мимето,

а се залавят

за работа тримата...

Тъй се минават

години наред,

стават капризите

нейни безчет.

- Искам на бар да отида!

- Иди.

- В бара с цигара ще бъда!

- Бъди.

- Искам без вас

да вървя на море!

- Щом настояваш,

тогава добре.

Мими израсна

девойка прекрасна -

нежна, кокетна

и шик издокарана,

само че с работа

всякаква скарана!

- Моля те, Мими,

ела, помогни ми!

Ето,

в мазето

слезни за кюмюр!

- Как да отида

в мазе с маникюр?

- Слушай, момиче,

хвани се за работа!

- Нека се хване

за работа бабата!

Ех, че отмяна

отгледаха те -

май че в саксията

плевел расте!

Дайте на Мими

разкош, развлечения,

но не мъчете я

с труд и учение!

Мими с труда

не желае приятелство.

Принц потърсете

за нейно сиятелство!

Асен Босев