Понякога
толкова ти се иска да задържиш нещо...
Изцяло
забравяш, че всичко е преходно и посягаш с надежда...
А после
животът те удря през ръцете и ти напомня, че си
никой и нищо не ти принадлежи. Можеш да се наслаждаваш на нещата, да се радваш
на хората, но не можеш да ги притежаваш...
Просто
така е устроен умът ми, (бас
ловя, че не само моя), че иска да си създаде усещане за илюзорна сигурност,
като се обгради с удобни повтарящи се неща, в които да заспи, мислейки си, че те няма да се изменят.
Обаче те
се променят.
И хората,
и обстоятелствата, и събитията... и ти самият.
И всичко
е толкова ценно именно защото е неповторимо.
Няма един
миг, който да е еднакъв с някой друг. И ти или изживяваш всеки миг като
уникален или пропускаш, защото гниеш в удобната илюзия за повтаряемост на ума
си...
Всичко е
преходно, просто понякога това адски много ме изнервя...
Такива неща се мотаят в ума ми в този петъчен следобед...
М.
Няма коментари:
Публикуване на коментар