Понякога,
търсейки Любовта, се налага да минеш през ада, и това по някакъв начин е
цената, която трябва да заплатиш, за да разбереш от личен опит, че Любовта не е
никъде навън от теб и всеки път, когато се опиташ да Я намериш навън, преди да
Я откриеш в себе си, получаваш тежки уроци. Благодатната Любов милостиво ти
показва, че в момента чукаш на грешната врата, носиш цветя пред грешната
пещера, търсиш Я на грешния адрес... Това, което ти е нужно го няма там, където
го търсиш. Често такива указания идват тихо, лекичко и без разтърсващи
драматизми, но заради ефирността, с която загадъчно, едва доловимо ни се
показват, ние не можем да ги видим. И тогава милостта идва бурно, с гръм и
мълнии. Нещо като – „Това ли търсиш?” „Е добре – пропътувай половината свят,
обърни всеки камък по пътя си, вгледай се във всички очи и лица, но това, което
ще намериш ще са мимолетни удоволствия, заплатени с цената на много страдание и
болка. Вечното, безначално и безкрайно щастие е единственото, което може да те
удовлетвори, но за да го откриеш навън, трябва първо да го намериш в себе си!”
Защото
всичко, което може да ти бъде дадено от някого, също така може да ти бъде и
отнето. И само тази радост, която откриеш в себе си; никой, никога не може да
ти отнеме. Защото просто... ти си това!!!
Още
с раждането си човек влиза в семейство, от което ще получи конкретно
възпитание, ще има конкретни отношения, които ще му формират конкретна психика,
а после ще навърши възраст, в която ще започнат отвсякъде да го натискат да
прави конкретни нещата, които.... обичайно всички правят на тази възраст.
Живеем живота си като влак на релси, който си знае коловоза и върви по разписание.
Никъде в цялата схема няма място за теб. За това, което искаш. Никой дори не ти
казва, че е възможно да искаш нещо друго, различно от общо приетото. И как би
могъл, като и на него преди това не са му казали. А ако ти проявиш волност да
се досетиш сам, чакат те тежки моменти. Ще трябва да си извоюваш това право. Да
се пребориш за него. Ще трябва да пробиеш през тежестта на цялата механика,
инертност, скептицизъм, съмнения, негативизъм. Цялата установена и утвърдена
във времето схема ще въстане срещу теб, и ти трябва да устоиш, да не се огънеш,
да не позволиш да те пречупи! В противен случай оставаш просто робот. Навита
пружина... Ще правиш това, което се прави... Когато се прави... Както се
прави... Защото иначе... ами какво друго да правиш? Не виждаш ли, всички това
правят. Ако цял свят прави това, то не може да е погрешно.
Но
какво ако цял свят прави това?! Нима този свят може да е мерило за това как да
се живее? Нима хора, чийто живот не е еталон за щастие могат да те научат на
тайната на щастливото живеене? Нима този свят е пълен с щастливи хора, които
правят това, което ги радва? Светът тъне в страх, мизерия и алчност, и може да
те научи единствено на това, как да си уплашен, мизерен и алчен. Как да
прецакаш другите, за да имаш повече, за да си повече, но щастието действително
не е нито в това да си повече от някого, нито в това да имаш повече от някого.
Светът не знае как да живее! И доказва това вече хилядолетия наред...
О,
я стига!!! Нима ти си по-умна от всички хора по света? Нима ти ще промениш
модела на матрицата, който се е наложил като начин на живот на милиарди? И как?
Сама? Не не, това не е по силите на сам човек....
....................................................................
Love
М.
