Ти ще правиш това, което той иска, само и само да не те кара да страдаш.
Или няма да правиш каквото той иска, за да го дразниш... Вариантите са много.
Общото е, че ти не си безразличен. Вниманието ти е хванато и ти си вече вън от своя център. Може да се
счита, че това, чрез което са те хванали е твоето слабо място...
Какво е слабо място? 
Слабото място е мястото, където има рана. Това най-често са емоционални рани, които сме придобили във времето, поради определени зависимости от някого или нещо. Когато някой удря по тези зависимости ние имаме емоционална реакция. Ако раната е много дълбока и някой умело ти я разкървави, може да я ближеш с години. Някои рани остават с нас животи наред.
Всеки има слабо място, място където може околния свят да го уязви. Някои имаме дори повече от едно... :) В най-масовия случай е така. Все пак има и спокойни хора. Хора, които трудно поддават - рядко са такива, които на нищо не поддават. Все има по нещо, което е в състояние да ги издразни. Нещо от външния свят става по-важно от твоя вътрешен мир и спокойствие и ти яхаш метлата, беснееш, изхвърляш безценната жизнена енергия и пропускаш възможността да си в тишина и дълбоко спокойствие. Най-често това е толкова подсъзнателнио че ние не сме наясно, че имаме реакция.
Добре е да имаме представа къде са ни тези слаби места. Бидейки съзнателни за тях, ние можем да развием способност да не им се поддаваме, да не реагираме автоматично и с това да излезем от зависимост от тези неща. Защото всичко, което може да ти предизвика емоция, емоционална реакция, може да те манипулира. Всеки, който знае къде са ти бутоните и натискайки ги ти вади емоция, практически те владее. Ти ще бъдеш в такова състояние, в каквото той иска да бъдеш. Ти не си свободен да изживяваш това, което искаш. Ти си роб на околните и подскачаш по тяхната свирка.
Слабите ни места са като пробойни на кораб. Те са местата, през които водите на невежеството влизат и ни потапят кораба. За съжаление хората най-често не виждаме слабите си места като такива и хвърляме отговорността за своето неспокойствие в околния свят. "Той/тя така ми направи и аз затова страдам (съм нервен)".
Но ако ние оставяме отговорността за това как се чувстваме в другите хора, ние се обричаме на вечно неспокойство. Ако твоето спокойствие зависи от това друг човек да се промени - ти си обречен. Той може никога да не се промени. Да не говорим, че има дразнители, които знаят на какво реагираш и нарочно те нервят. Ей така, защото ги кефи, за спорта или с определена цел.
Не! Отговорността е в нас. Откривайки слабите си места и деидентифицирайки се от тях, ние можем да излезем от зависимост и да имаме хималайско спокойствие, което не е подвластно на законите на външния свят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар