Пожелавам ви безвремие!

След по-малко от шест часа стрелките на часовника ще се целунат в полунощ за последен път през тази година.

Искам да поздравя всички мои близки и не до там близки хора, с които по някакъв начин се докоснахме през 2018.

Поздравявайки ви с настъпващата 2019 няма да ви пращам в равносметки за изминаващата, нито ще ви хвърлям в бъдещето с надеждите, които носи новата.... 

Защото миналото е минало и ние сме били там, когато то се е случвало. Бъдещето още не е дошло, а когато дойде, ще бъдем там, за да го изживяваме...

Вместо това ви пожелавам заедно да изживеем едно сега, което е винаги тук, което е винаги на разположение, и което е единственото, с което разполагаме.

Скъпи приятели от все сърце ви пожелавам... Безвремие!

God bless you all!

Амин!

M.

Анатомия на празника или да ви е честита новата 2019 година!

Още от дете наблюдавам един интересен феномен. Всеки път около празник – като да кажем нова година, в атмосферата започва да витае едно характерно напрежение. Завихря се голяма суетня, врътня и мотня (от глагола мотам се). Не знам дали има такива думи. Ако не – аз ги въвеждам J

Като дете не си много наясно кое как и защо така и просто гледаш къде си попаднал и как възрастните правят нещата. Предполага се, че те, тъй като вече са тук доста преди теб, знаят кое как се прави и се стараеш да учиш от тях. Обаче сега като се замисля, по-скоро те могат да се учат от децата как трябва да се живее и как трябва да се празнува.

Защо ли? Защото едно дете например не чака да стане нова година, за да празнува. То празнува всеки един момент.

После детето също ще стане възрастен и ще изгуби тези умения, но докато е дете, повярвай ми то я знае тайната.

И така, докато бях дете, наблюдавайки възрастните, осъзнах че те не знаят как да се радват. Мислех, че това е някаква всеобща болест на тяхното поколение, затова като станах тийн една нова година отидох да празнувам с връстници. Мислех си – ей сега най-после ще изживея споделен празник с хора, които знаят как се празнува. И не че съм имала някакъв специален концепт за това как се празнува, но със сигурност знаех, че не е така.

Заминахме ние за една вила в планината. Вилата беше на родителите на този младеж, който ни събра.

Интересното беше, че вилата беше подготвена като за празник с... една огромна маса по средата на стаята, която се предполагаше, че ще ни събере всичките.

Тя беше първото, което ти приковава вниманието, когато влезеш в  стаята. Гледах я и се чудех защо са я изтипосали в средата.  Нали няма да сме с възрастните... Кой ще яде и пие толкова...?! Ние ще се веселим, ще се кефим на това да сме заедно и ще споделяме взаимно радостта, ще танцуваме, ще пеем, а за това дори не е необходима маса. Кой го е грижа за храна!? Добре, малко някъде може да има за като огладнеем, но защо всичко отново трябва да се върти около това?

Харесах си един стол в дъното на залата, седнах и тихо зачаках да дойдат другите...

Останалата част от екипажа, с който щях да посрещна новата година надойдоха на тумби. Всеки носеше нещо за ядене. Домакинът,който иначе се беше подготвил с храна, също беше в кухнята да я готви, а всички, които идваха, се стичаха към сакралното място да му помагат.

Получи се така, че цялата група се натика в кухнята и се започна едно дълго и напоително суетене около манджата.

Аз седях на масата сама. След малко някакво момче дойде и седна до мен.

- Ти какво правиш тук? – опита да ме заговори.

- Седя. – казах без да го поглеждам.

- Защо не дойдеш в кухнята при другите?

- А другите защо не дойдат тук при мен?

- Ами те подготвят вечерята...

- Всички?

- Е, ми... – той се засмя смутено. - Не ти ли е скучно сама?

- Не. Добре съм. – казах без да давам вид, че искам да го задържа да остане с мен на масата.

Изглежда, че му стана скучно с мен и се върна при останалите в кухнята.

Малко преди да стане 12, готвачите един по един започнаха да изпълзяват от кунхята, носейки чинии с храна. Отрупаха масата, седнаха, казаха наздраве и почнаха да ядат, да пият, да вдигат шум...

Зачаках да усетя енергията на тишината, на споделеността. на единството, на любовта, на взаимността... Сигурно ще се появи в някакъв момент... може би след като се нахранят...

Не можех да повярвам. Повтаря се същата истерия. Защо? Нали не съм с възрастните? Защо яденето отново взима ключовата позиция и всичко около него трябва да се върти. Нали ние сме млади, нали за нас е по-важно да сме заедно, да е весело, да се радваме, да... отколкото да се натъпчем с храна и да седнем да грухтим пред телевизора...

Осъзнах, че и младежите не знаят как да празнуват.

Не защото не са знаели докато са били деца, а защото са възприели начина на възрастните. Повярвали са, че това е празникът – най-напред да се блъскаш с другите в магазина да напазаруваш тонове храна, после да се претрепеш докато я приготвиш, накрая да отрупаш масата с нея, за да се усети изобилието... и в сакралния момент да седнеш да се натъпчеш с нея, после да легнеш на дивана и дремейки да храносмилаш цяла нощ всичко, което си погълнал, не защото си бил гладен, а защото го има.

Години наред наблюдавах този феномен. Някак усещах, че не е това начинът, но самата аз не разбирах какво трябва да е, за да се почувствам удовлетворена и празнуваща...

Ще задоволиш сетивата, това добре. Ще натъпчеш тялото с храна, с питиета... но отвътре оставаш гладен. Защото ти не си само тяло, а празникът е празник, когато душата ти празнува. Когато съществото ти се радва, когато направиш жив контакт със Светлината и се разтвориш в Нея... Но за да започна да празнувам така, трябваше да минат години и години, през които да изживявам това, което светът нарича празник, за да може наистина да заплача за Истинския Празник с такъв вътрешен плач, който да може да го привика в сърцето ми.

И когато наистина заплаках за Истинския Празник, небето ме срещна с един Човек, в който видях проявено всичко, което някога съм предчувствала, че е възможно да бъде изживявано. И колкото повече откривах тайната на живеенето чрез него, толкова повече зяпвах от изумление...

Разбира се трябваше ми малко време, за да вдена, че той е човекът, който ще ме научи на тайната на живеенето, на тайната на празнуването, както и на всички тайни, до които ще развия съзнание да се докосна, но сега с радост късам последния лист от календара на деветата година от както дойдох в София, за да съм с него, за да посветя всичкото си време, всичката си енергия на това да възприема, да попия, да живея истински живот. Животът на вътрешния празник.

Защото никой празник не може да бъде такъв, ако сърцето ти не празнува. Дори да погълнеш всичката храна на планетата, ако душата ти остане гладна, ти си нещастен и неудовлетворен. Дори да изпиеш виното на всички изби на света, ако не отпиеш глътка от виното на Любовта, ти ще бъдеш жаден. Защото виното на света е такова, че от него жаждата ти само се усилва, а ти не разбираш защо хем пиеш, хем все жаден оставаш.

Но когато Възлюбеният поднесе до устните ти чаша с Неговото вино ..........................................

...........................

.................................................................

Скъпи приятели, в края на това дълго новогодишно послание искам да ви пожелая тази вечер да изживеете едно истинско пиршество на душата, да се радвате в светлината на Възлюбения и да бъдете благословени с Неговия мир, Неговата тишина, Неговата любов и Неговата красота, и така с удовлетворени сърца да влезете в новата година.

И нека това преживяване да бъде с вас през цялата 2019, и през всички следващи години до свършека на света!

Амин!

М.

J

Светли празници

Да е светлина в душата ти!

Да е слънце по пътя ти!

Да е вдигнато челото ти!

Да тежи думата ти!

Да е огън в огнището ти!

Да са от радост сълзите ти!

Да е верен другарят ти!

Да е мир в съня ти!

Да е споделена обичта ти!

Да е мъдрост в избора ти!

Да е здрав коренът ти!

Да пребъдат рожбите ти!

Да бъде!

Честита Коледа приятели!

Бъдете благословени!

И Бог да ви пази!
М.

Неръкотворна красота

Неръкотворна красота

Късно снощи се бях заринала във файловете на настолния ми компютър да го чистя от ненужни инфо. Оказа се, че има много... Бях седнала на земята във възможно най-неудобната поза, но когато си се захванал с нещо, което е „особено важно“ така да се каже, няма време да се глезиш да си устройваш удобства на тялото J.

В някакъв момент Шуки дойде в стаята и с особен възторг в гласа, ми каза:

„Ела да ти покажа нещо, ела с мен.“

„Какво има“ – попитах с надеждата ,че то може и да се обясни, не е нужно да го гледам. Така де, нали съм потопена в съдържанието на компютъра си.

„Ела ела, ела да видиш.“

„Аха, важно е“, си казах и станах и отидох с нея в другата стая.

Тя вдигна щората и погледна през прозореца. Явно гледката през стъкло не й хареса и тя направо отвори прозореца.

„Виж“ – каза и се отмести от отворения прозорец.

„Какво? Какво да видя?“

Показах се навън. Студеният декемврийски ветрец приятелски ме близна по лицето. Видях обичайната гледка, която се вижда през прозореца в хола късно вечер. Бензиностанцията отсреща, спирката на автобуса, двама трима смръзнали пътници, които нервно пристъпваха от крак на крак. Високият блок отсреща...

Ахаааа... зад и над него... това е искала да ми покаже.

Мъничката ми прекрасна фея, с романтично сърчице на типичен рак... Магическата гледка я е докоснала и тя е поискала да я сподели с мен. Сърцето ми се изпълни с толина.

Нощната пълна луна накара ума ми да спре.

Уникалният светещ диск, с мистичен ореол около него блестеше на фона на тъмното нощно небе като скъпоценно украшение загатващо тайнствена мистерия.

Около нея на големи разстояния, с балетна стъпка, бавничко  танцуваха малки прозрачно бели петна, които трябваше да са облачета, но по-скоро приличаха на малки сферични кълбета сивкаво сияние. Те само добавяха към мистичния облик на картината . Почувствах се като в картина на Ван Гог.

Не, не. Още по красиво – като в картина на Кану...  

Всъщност бях поканена в картина на Бог...

Облачетата се движат и с това картината се сменя във всеки един момент. Добива нови очертания, разкрива нови измерения и открива нови светове. Невидима ръка рисува нови и нови причудливи форми, които преливат една в друга разказвайки приказки на тайнствен език. Магическа реалност, непрекъснато сътворяваща себе си и изчезваща в същото време.

"Какво ще кажеш – харесва ли ти?" – гласът на Шуки ме извади от захлъцналото състояние,  в което ме беше всмукала картината на нощното небе над Овча купел.

"Ъъъ.... wooow…"

Изведнъж осъзнах колко е беден езикът. Колко е неспособен да предаде това, което цялото ми същество усещаше и излъчваше докато съзерцавах гледката.

"Да, много е красиво" – се чух да казвам, осъзнавайки, че това, което казвам е едно далечно, мноооого бледо подобие и по никакъв начин не може да нарисува това, което видях.

„Какво друго е умът, ако не този полъх в клоните на бора, нарисуван с туш.“

Това изречение на Иккю, което бях чула от Кану изригна в мен не просто като думи, а като вътрешно състояние, като атмосфера и усещане...

Тази красота, която ни обкръжава е толкова величествена по своята същност, че ако случайно се окажеш с ум потопен в нея, осъзнаваш колко е беден езикът, колко са импотентни думите, и колко е нищожен целия арсенал на ума, с който жонглираме през цялото време, докато говорим, без реално да казваме нищо.

А разбирайки това, просто го оставяш на мира и се потапяш в мига.

Снимката е на пълна луна от интернет.

Както всеки път в такива моменти съм прекалено неадекватна, за да хвана фотоапарат....

Поклон пред красотата Ти, о Възлюбени!

Сърцето ми завинаги е Твое!

М.

Еко съзнание

Ех, имаше време, когато дори боклукът беше истински. Ся 'сичко ни пластмасово. И храната, и телата, и отношенията...

Седя си днес ей така и... медитирам на боклука!

И внезапно почват да ми прииждат едни такива... направо плашещи изчисления, от които пък почнаха да ми произтичат едни ето такива въпроси:

Осъзнаваш ли колко боклук генерираш дневно? 

Представи си го по седем дни и ще видиш колко изхвърляш седмично. После виж за месец... виж за година... 
Осъзнаваш ли, че едно бунище си правиш само ти? 
После добави и бунищата на всички останали и виж какво става. 

Грандиозно количество боклук се изхвърля в природата, ей хора! Повечето изобщо не се замислят за това, а голяма част от тези, които се замислят се утешават с това, че боклукът им е био разградим. 
Но дори и така - на природата и трябват десетки години, за да разгради твоята кутия (торбичка, чашка, пликче, лъжица, сламка...), която си използвал и небрежно си захвърлил някъде. 

А сега помисли каква част от него можеш да спестиш на природата?

Например с това, че ще сведеш използването на опаковки за еднократна употреба до минимум. 

Ако има възможност да ядеш в порцеланова чиния (паница), не посягай към пластмасовата. Дори картонената - за нея е трябвало да умре дърво... 
Ако можеш да пиеш от чашата, не си взимай сламка. Ако можеш да си налееш вода, не си купувай пластмасова бутилка. С този жест една празна пластмасова бутилка по-малко ще се подмята из боклука. 

А за торбичките от пластмаса... направо не ми се пише... 

С умиление си спомням мрежичките, с които пазаруваха хората през 70-те. Можеха да се съберат в шепата, но се разтягаха според обема на покупките. 

А най-хубавото им беше, че не бяха еднократни... 

Ако пък така или иначе е неизбежно да генерираш купища боклук, поне си направи труда да го разделяш и да го изхвърляш разделно в контейнерите по вид. Което може да се рециклира, нека го рециклират. 
Поеми своята част от отговорността континентите от пластмаса в океана да не растат главоломно. 

Помисли в какъв вид ще оставиш планетата на идните поколения, и какво можеш да направиш ти лично, за да помогнеш да ги посрещнем в градина, а не на бунище....

Всеки лично носи отговорност за своите действия (и бездействия).

Такива ми ти работи таз вечер...

М.

Happy december

Дойде и декември.

Студеното време, сгушените в шаловете, смръзнали хора по улиците, снежният въздух, късите дни и дългите вечери, специфичният уют, който създават звуците от пукащите дърва в печката...

С две думи - зимата дойде. 

Да ви е честит последният месец от тази година. 

Той е студен, в по-голямата си част приповдигнато празничен, в началото леко напрегнат, (някъде към края си сериозно увеличава интензитета на напрежението :) ),той носи обещание за завършване на нещо и дава намеци за ново начало...

Той е... декември!

С пожелания за декемврийска свежест в умовете и августовска топлина в сърцата!
Щастие Любов и Светлина!
Да бъде!

Love

M.

Екзистенциално за цвета на косата

Русата коса нещо не ми носи хубави преживявания.

Това в случай, че реша да съм фаталист и да свързвам някои неща с... някои неща...

Преди  години, през 1998 бях руса. 

В същата година, през юли, моята любима баба Мими напусна земното измерение. 

Бях руса само една година и в края на годината се потъмних.

Сега 2018 отново съм блондинка.

На 24. 11 изгубихме леля. 

Наближава края на годината и следва отново да се потъмня... 

Не знам дали има връзка с цвета на косата.

Даже звучи глупаво.

Ако на някой му е дошло времето да напусне, надали ще се съобразава с цвета на косата ми. И все пак, просто се чудя защо? Защо не се направих руса през миналата година, когато никой от близките ми не напусна. Защо точно тази, когато някой се е канел.

И дали изобщо има връзка между тези неща...

Възможно е да няма.

Възможно е да е някакво шантаво съвпадение.

Просто...  на 24.11.2018 моята леля (на мама сестра й) напусна земното съществуване.

Нека Бог да успокои душата й и да й даде мир любов и светлина и да я очисти от всички земни тежести, с които беше затормозен ума й, за да намери покоя, който тук на земята сред тези хора с които живееше не успя.

Амин!

Жената Скорпион

Текст на Линда Гудман

 Тя може да напише книга за това как трябва да се върви, да се говори и да се поглежда, когато искаш да изкушиш един мъж. Тази разтапяща чувственост се носи в долината на нейните желания и е предназначена да задоволи нуждите на нейното тяло. Само мъж с ниска сексуална потентност не откликва на страстта в нейните очи и глас. Без да каже нито сричка тя може да каже думата “секс” на всички възможни човешки езици. 

Когато срещне привлекателен мъж знае по какъв начин да го откъсне от всичко и не след дълго той е твърде заинтригуван, за да забележи, която и да било друга жена. За него е добре да не се противопоставя. Няма смисъл – един случай, когато и най-подвижния субект не може да устои на силата на привличане. Даже ако тя не е хубава нейните хипнотизиращи очи ще го задържат и той ще разбере как се чувства бедната сърна, когато е хипнотизирана от кобрата. 

Тя държи на бляскав ескорт. Където и да отиде обича да пътува първа класа и е по-добре да платите с усмивка. Ако сте ядосан от нейния невъзмутим начин да се разпорежда с парите ви, не го показвайте, в противен случай и вие и вашите пари скоро ще потънете в забвение. Тя има енергия за няколко жени. Обича да работи и играе много. Във всеки вид дейност тя е склонна да влага повече от необходимото. Това може да бъде вълнуващо, но и изтощава. Никога няма да бъдете отегчен, но може да почнете да мечтаете за по-тих и спокоен живот.Тя се отнася сериозно към любовта и е човек на страстите си. 

Но това не винаги се отнася само за секса, нейната страст към живота съществува независимо от какъвто и да било мъж. Това я прави непревземаема за мъжете, които искат да я подчинят и да я направят зависима. Даже когато те успеят те не могат да проникнат в тайните дълбини на нейната скрита чувственост.

В спалнята е взискателна и нейните изисквания са твърде тежки за много мъже. Има малко търпение за тези, които не са съизмерими с нея или я оставят наполовина задоволена. От друга страна е добра за тези, които страдат от психологични задръжки и ще направи чудеса от един импотентен мъж, ако причината е в мозъка му. Това не е алтруизъм от нейна страна. Начинът, по който гледа на нещата е, че тя просто прави точно това, което е необходимо да му помогне, за да я задоволи. Има остър ум и е надарена със забележителна интуиция. Твърде критична и точна, вижда мотивите на другите и същевременно остава непроницаема за техните опити да я доближат. 
Истинският й характер не може да бъде лесно разкрит и може завинаги да си остане нейна тайна.Упорита е в постигането на целите си. Има търпението и възможностите да ги постигне. Всичките й ходове са внимателно планирани, за да стигне целта. Необходима е силна воля, за да й се противоречи, тъй като знае какво иска и се опитва да го постигне с необикновена сила. Не може да бъде отклонена или накарана да промени решението си. Внимание: нейната изключителна емоционална натура веднъж разгневена може да стане много опасна. Тя става разрушителна и унищожителна. Ако я предадете, става най-опасния ви враг. Тя няма скрупули, когато иска възмездие за някой, който не е оправдал доверието й. Иска не само да накаже този, който я е обидил, но и да го унижи и потисне.

Ревността е най-голямата й грешка. Очаква любовника и да запази всичкото обожание за нея. Открива изневери и там, където ги няма.На празненства, ако този, който я придружава прекара няколко минути в частен разговор с привлекателна жена, тя решава, че той си урежда среща и съответно реагира. Не е типът жена, който стои тихо в ъгъла и се прави на лампион. Развихря се като буря. Презира слабостта и тези, които се поддават на натиск. Ако имате пропуски в защитата си, тя ще ги открие. Ако искате да стоите близо до нея трябва да съумеете да получите това, защото няма да ви го поднесе. Ако е добре предразположена, тя се държи с любовника си като с крал. Но когато настроенията й се променят (а те много често се менят) тя го изравнява със земята. 

Нейните кавги са винаги на високи децибели. Ако не сте успели да изгладите отношенията си преди да се разделите, не се отбивайте на другия ден у тях все едно, че нищо не е имало. Ще се чувствате, като че ли приказвате на непозната жена при преплитане на телефонните линии. Нещо, в което трябва да бъдете сигурни: тя е дълбоко емоционална, много чувствителна и безкрайно вярна на този, когото обича. Може да направи много жертви за този, който е успял да спечели нейните чувства. Ако мъжът успее да я посрещне както трябва, тя ще бъде негова завинаги. 

Жената скорпион става вярна стопанка, която ще ви защитава на публично място, ще се бори при различни обстоятелства за вас и няма да слуша какво казват съседите или какво мислят. Но не си позволявайте слабости, защото тогава тя може да се обърне срещу вас. Бракът, както вече сте разбрали, може да бъде или рай или ад. Няма среден път. Помнете, това е най-крайният знак от зодиака. Тя е забележителна жена. Тези със слаби сърца трябва да стоят по-далече от нея!

Нейният сексуален живот

Имаме дълга нощ пред себе си, приятели, успокойте се!

Тя може да започне, като нашепва предизвикателни думи на ухото ви. Само разговорът за секса може да я доведе до оргазъм. Тя настоява да има голяма вана или едно от тези големи кръгли легла, които нямат определено място за главата и краката и дават възможност за всякаква поза. Активист в спалнята е и ще направи всичко, за да бъде нощта запомняща се. Тя е любопитна, търсеща и експериментираща. Независимо доколко сте информиран за сексуалните процедури, все някое нейно действие може да ви учуди. Иска сексът да ви носи толкова удоволствие, колкото и на нея, а тя се захласва в него толкова, че стига до екстаз. Това е най-сексуалният знак в зодиака.

Еротична и взискателна, тя търси партньор с равни възможности за пълното й задоволяване. Нейното поведение е изцяло подчинено на инстинктите. Нито една книга не може да я убеди, че сексът е просто система от йогийски упражнения. По-скоро би отишла в леглото с лош любовник, отколкото с хубава книга. Тя е прегръдка за всяко мъжко “аз”, когато е възбудена, го показва и това възпламенява неговите страсти. Обича да прави любов продължително и е в състояние да наложи собствените си желания на мъж, който при други обстоятелства е доста бърз и импулсивен, защото знае, че еротизмът представлява много повече от същинското правене на любов. Даже и най-малките детайли са важни и тя ще го накара да почувства това. Може да я видите с най-странните бикини. Жената скорпион навън може да изглежда съвършена дама, но в спалнята се увлича и се държи като изпусната проститутка. Когато един мъж я интересува, преследва го с решителност и настървение и за нея “не” никога не е отговор.

По време на акта за нея е много важно контролирането на оргазма и тя опитва всички начини, за да помогне на любовника си да го забави. По време на дългия си опит съм срещал жени, които употребяват изкуствени органи – единични, двойни и ректални. Тя не знае ограничения в постигането на целта си, а нейната цел винаги е пълното сексуално задоволяване. Веднъж започнала, за жената скорпион е много трудно да свърши. Тя иска повече, отколкото вие давате, и има начини да ви накара да дадете повече. Много е нещастна, ако й хрумне мисълта, че не искате да бъдете с нея. Винаги иска да доминира. Склонна е към тероризъм. Склонността за доминиране понякога взема лесбийска форма даже с партньор мъж. Тяхната нужда от по-пасивни, с комплекси партньори ги въвежда в лесбийски афери. По-голяма част от сексуалната игра е хетеросексуалност и жените скорпиони много често се държат като мъже не само в секса, но и в други отношения. Какъвто и да е методът, жената скорпион командва своя партньор и прави това, което тя иска, далече от общоприетите начини. За нея сексът е просто друга форма на отношенията господар-роб и скорпионът винаги е господар.

Може и да ви прозвучи странно, но някаква тайнствена сила ви е събрала и ще ви държи дълго време заедно. Едни я наричат съдба, други – карма, а дали самият Бог не е намесен? Няма начин да не сте си задали подобен въпрос, след като сте влюбен в жена Скорпион, дори да сте абсолютен атеист по убеждения. Що се отнася до секса също ще трябва да благодарите на Всевишния, че ви е срещнал с тази жена, защото благодарение на нея ще получите посвещение в тайните на сексуалността, за което много мъже могат само да мечтаят. Връзката ви прилича много на стълба между Земята и Небето, по която вие се качвате, а тя слиза (или обратното – зависи от степента ви на духовно израстване). Срещата ви по средата на пътя между Рая и ада ще бъде най-знаменателното събитие във вашия живот. Може би мислите, че вие спасявате жената Скорпион от “отлитане” в духовния свят или пропадане в пъкъла, но по-вероятно е тя да ви предпази от удавяне в блатото на материята или от капана на съвършенството.

Първи ноември 2018

Така изглежда месец ноември над леглото ми. Оригиналната картина и картината от календара в синхрон. Джая Гуру Кану 

Днес е първи ноември.

Денят, в който съм избрала да дойда на бял свят.

Дали аз съм избрала, дали майка ми и баща ми... или някой Друг....

Така или иначе поради някаква причина съм се сдобила с тяло точно на първия ден на този мистичен месец.

Няколко години по-късно набедиха този ден за ден на народните будители. Но когато аз дойдох, той не беше никакъв ден на никакви будители. Беше си ден нато всеки друг.

Всъщност какво исках да кажа...

Аха, да. Исках да кажа, че може би в един по-ранен етап от живота щях да пиша,, че това е любимият ми месец.

В първия му ден съм се родила, в двайсет и шестия му ден съм станала майка, а в осемнайсетия му ден съм се омъжила... 

Това са цели три сериозни събития, които по някаква „случайност“ са се събрали в един месец... 

Но сега в този етап на живота по-скоро ще кажа, че нямам и определено никога не съм  имала любим месец. Нито любим ден, нито любимо число, нито любим цвят, нито каквото и да било, което да съм слагала като нещо повече от нещо друго.

Чувала съм, че хората харесват особено много петък. Или пък, че мразят понеделниците.

Чувала съм, че харесват топлото лято, но не са вдъхновени и яко мрънкат на студената зима...

Когато бях малка си мислех, че хората всичко знаят, всичко разбират, заради което разполагаха с моето абсолютно благоговейно възхищение. Защото аз нищо не знаех и нищо не разбирах. И когато слушах подобни неща си мислех, че може би така трябва и се опитвах и аз да си харесам ден, или пък да не харесвам някой друг... Чувствах, че с това ще се определя като някой специален, така както всички останали са специални. 

„О, тя не харесва това, тя харесва онова.. Я каква е важна.“ 

Но така и не успях да си вкарам такъв филм. Разбрах, че хората са специални не заради техните харесвания или нехаресвания, а заради нещо друго, което всеки носи и което всеки е.

Разбрах че нямам нужда от външни неща, които да ме правят специална. Аз съм специална с това, което съм. Каквото и да е то. И няма нужда да добавям нищо към него. Особено по смисъла на неща от рода на харесвам-не харесвам.

Така че за мен всички дни са окей. Всички дни са един ден. Днес. И ако всички дни са днес, тогава кой може да е по-добър или по-лош от другия. Особено предвид това, че друг няма. 

Има само един ден - днес. 

Има само едно място – тук. 

Има само едно време – сега. 

И всичко, което се случва и някога изобщо ще се случи, е сега.

Сега живееш, сега умираш, сега се радваш или не се радваш, сега обичаш, сега се смееш, сега плачеш... Защото  утре е денят, който никога не идва. Винаги е днес.

И така днес – сега и тук искам да се поздравя за рождения ми ден.

Това е тортата за рождения ми ден. Сурова торма с матча made by Sukhpakhi. 

Честит рожден ден Дурга!

Да си здрава, да си мъдра, да си силна...

Да обичаш, без да очакваш да бъдеш обичана, да приемаш без да очакваш да бъдеш приета, да прощаваш и да минаваш отвъд всичко, което се явява пречка да проявяваш истинската си същност.

Пожелавам ти да имаш толкова много любов, че колкото и да раздаваш от нея, тя никога да не свършва. 

Да бъде толкова обилна богата и необятна, че да не ти минава и през ум да просиш любов и внимание от някой друг.

Пожелавам ти толкова болка, колкото е нужна, за да те подсеща да не строиш къща на мост, да не забравяш, че твоето място е „мястото, където място няма“ и да не се улисваш да правиш връзки със „вещица като този свят“.

Пожелавам ти толкова стремеж, колкото ти е нужен да те държи във неперивна връзка с тишината на твоето сърце.

Пожелавам ти благодарност бликаща към всичко, което се случва.

Пожелавам ти непрекъснато съзнание за истинската ти природа и безкомпромисна неотлъчна посветеност на всички его аспекти към това съзнание.

Изпълни със живот всеки миг от съществуването на това тяло и нека времето, което му остава да бъде от горната страна на земята, до последната секунда да бъде посветено на Светлината.

Бог да благослови мама и татко, защото те станаха причина да взема това тяло.

Бог да благослови Баджика, защото чрез нея в този живот срещнах Гуру Кану.

Бог да благослови сина ми – той ми даде възможност да осъзная какво е да си майка.

Бог да благослови Кану – той направи и невъзможното да съм това, което съм и да живея като този, който съм...

....Защото всичко с него стана и нищо без него не е станало...

Амин!

М.