В един миг сякаш всичко е съвършено точно такова, каквото е.
В душата ми е спокойствие и изживявам сила, различна от виталната.
Думата самосъжаление изглежда като изпразнен от съдържание сбор от букви…
Грешките на хората, както и моите грешки изглеждат като игри на деца, които са се овъртели в кална локва.
Няма никакъв упрек, нито дори порив за упрек.
Няма нищо лошо, нито дори сянка на лошо.
Всичко и навсякъде е хармония и ред, сладост и благословия; и така Е, и така е било, и така и ще бъде във Вечността!
В тези моменти сякаш Възлюбеният ме
е взел на коляното Си и ми е показал гледката, която се
разкрива от там.
В такива моменти всичко е спокойно и в равновесие. Няма екзалтиращо щастие, нито фрустрираща мъка… една безкрайна свежест в момента – тук и сега.
Без минало, което да внася смут, без бъдеще, което да внася напрегнати надежди…
В такива моменти всичко е спокойно и в равновесие. Няма екзалтиращо щастие, нито фрустрираща мъка… една безкрайна свежест в момента – тук и сега.
Без минало, което да внася смут, без бъдеще, което да внася напрегнати надежди…
Всичко е такова, каквото е и именно
така е съвършено….
………………………………………………..
М.

Няма коментари:
Публикуване на коментар