Сигурно няма истински човек, с живо туптящо сърце, който да не е изпитал болка от случващото се в Турция и Сирия. Тези покъртителни кадри, които вървят по социалните мрежи…
По официални данни вече 11
000 души са загубили живота си под срутените сгради. За щастие в пъти повече са откритите и спасените, а спасителните екипи продължават да работят неуморно…
Сигурно не остана сърце по света недокоснато от тази болката, помощи се стичат към пострадалите райони като реки. Откритите сметки за финансова помощ се пълнят със скоростта на светлината.
В моменти като този разбираме колко сме малки и незначителни пред природните сили и колко сме огромни и силни в единството и в Духа.
Моменти като този мобилизират хората заедно да се справят с катастрофалното положение и с ужасяващите последствия от него.
Моменти като този ни карат да загърбим различията и да работим заедно. Сближават ни, изваждат човечността, благородството, любовта и дават път на нашата истинска същност действа и се проява чрез нас.
Тази нощ се събудих с пресъхнала уста. Една такава много силна жажда… Посегнах към бутилката минерална вода до леглото ми и в този момент пред очите ми се появиха хората, затиснати под руините, които от два дена не са нито пили, нито яли, нито пък ако са живи са наясно дали ще оцелеят…
Осъзнах целия комфорт, който сме създали около себе си и сме си взели за даденост. Това ми е домът, тук са ми обувките, там ми са парцалите, тук ми е компютъра, там ми е водата, храната… Един микросвят, с който си знаеш, че разполагаш по подразбиране. Над него вече надграждаш всички останали филми, които храниш в живота – отношения, амбиции, желания, стремежи…
И изведнъж всичко това изчезва – майката земя леко ще се размърда и целият този свят ти изчезва.
Останали без дом хора, запалили огън прекарват нощта посред зима на открито, докато техните близки са загубили живота си под руините, или пък не е ясно какво се случва с тях…
А само до преди няколко часа си си спял в топлото легло, си си мислел, че имаш дом, вещи, притежания... Дори не го мислиш, защото не го поставяш под въпрос изобщо.
Разбираш как всичко е суета – амбиции, желания, ламтежи… Всичко това е един сън, който спим и сънуваме на тази планета вече много дълго време. Разбираш… ама по трудния начин.
Нашите възможности да разберем силите, които движат тази вселена са силно ограничени.
Нашите възможности да прозрем причините, поради които тези неща се случват, най-често са никакви и в моменти като този, когато сърцето ти кърви от болка разбираш, че ние всички трябва с най-голяма почит и уважение към различията, просто да ги загърбим.
Да осъзнаем нашата заедност, като едно семейство населяващо тази планета и именно в тази заедност да излекуваме всички рани, които сме си нанесли – един на друг, на самите себе си и на планетата, която населяваме.
Защото сме преходни, защото сме тук за малко, и защото, каквото и да ламтиш да налапаш тук, ще дойде момент, когато трябва да го оставиш.
„Привързвай се само за това, което можеш да вземеш със себе си, ако трябва да напуснеш за две минути!“
Изпитвам дълбока благодарност към всички сърца, които намериха в себе си топлина и любов, да споделят и да помагат - на терен, с помощи, с пари… който с каквото и както може.
От сърце и душа се моля за всички страдащи същества – да дойде благословия свише да им бъде помогнато.
И от сърце и душа пожелавам на всички хора по света, да се обърнат към себе си, да потърсят и открият в себе си онова живо и недокоснато от света място, което е истинският извор на живота…
И нека то да ни напътства и води във всички действия и бездействия, които ще извършим в този свят!
За да оставим на децата си един свят, който е разцъфната райска градина!
Амин!
