Шахматна торта

Това е... една от ония рецепти, които ти напомнят вкуса на изминали преживявания. За мен разбира се. Това е една от ония сладкиши, които ти връщат в ума отминали атмосфери, спомени, състояния. Тя ми е една от ония рецепти, които ми се иска да запазя... 

Замислих се дали не е някакъв шантав сантиментализъм... (почесвайки се по главата...)

Добре де, дори и това да е. Ще си позволя малко да съм сантиментална. Само сега. :)

И така ето рецептата за една от най-забележителните торти, които някога съм вкусвала. Тази рецепта ми е останала от свекърва ми, светла й памет, и въпреки, че вече не ям нито глутеново брашно, нито млечни, а и старателно избягвам сладкото, все пак ще споделя тази рецепта тук.

Не може да се каже, че е от типа полезни рецепти. А яденето на такива торти изобщо не е еталон за здравословно хранене (сега суровите торти без захар са за предпочитане), но преди години, когато глутенът и млечните не бяха алергени, хората си правеха такива торти. Всъщност за тази торта може да се каже, че е едно изключително успешно и много вкусно сладкарско събитие, което ми беше любимото от целия сладкарски тефтер на свекърва ми.

Предполагам, че може и да може да се усъвремени, като се замени млякото с някакво ядково мляко, захарта с агаве, а кравето масло с кокосово. Безглутеновите брашна с добавена гума гуар или ксантан също могат да заменят пшеничното, но не знам какво ще се получи. Не съм експериментирала така. Публикувам рецептата, така както е пробвана и както знам, че се е получавал всеки път смайващ резултат.

Продукти:

2 пакета масло

8 яйца

1 кг захар

Половин чаена чаша нишесте + половин чаена чаша брашно

1 амонячна сода

1 чаена лъжица сода бикарбонат

1 чаена чаша кисело мляко

1 чаена чаша олио

1 ванилия

половин литър прясно мляко

3 чаени чаши брашно

Разбиват се осемте белтъка с 2 чаени чаши захар. Прибавят се пет жълтъка, олиото, киселото мляко, содите, 3 чаени чаши брашно и ванилията. Тестото се разделя на 4 равни части в 4 купи. Две от тях се оцветяват с какао. Пекат се с намаслена хартия един по един 4-те блата (2 бели и 2 кафяви).

За крема: 
Половината чаша брашно + половината чаша нишесте + ванилия + половин чаена чаша захар + половин литър прясно мляко се сварява в млековарка, за да не загаря. Оставя се да изстине и се слагат вътре двата пакета масло с две чаени чаши пудра захар. Първо се разбиват после се прибавят към крема.

За сироп за блатовете:
2 чаени чаши вода + 1 и половина чаени чаши захар се завират, за да се получи рядък сироп.

Блатовете се редят шахматно. 
Режат се на кръгове и се нареждат по схема през едно светъл-тъмен кръг. 

Наредения блат се сиропира, маже се с крем, след това следващ блат - там където на долния е светло се слага тъмно и обратното. За да се получи хашматно при нарязването.

Завършената торта отново се маже с крем и се поръсва със смлени орехи.

Това е то!

Уникална шахматна торта.

Да ви е сладко!

:)

М.

Всеки да се обърне към своята интуиция и да усети какво да направи

 

Защо хората, които направят избор да се ФАКсинират, са толкова изнервени и негативни към тези, които избират да не се?

Защо ФАКсинацията се предлага за доброволен прием, а отвсякъде се прави такъв злокобен нацистки натиск върху тези, които не искат да се възползват?

Нищо не пропагандирам.

Никого не поощрявам.

Нямам такова право.

И без това всеки ще носи сам последствията от избора си.

Всеки да се обърне към своята интуиция и да усети какво да направи. Не съм срещу никого. Хората са хора. ФАКсинирани или не - приемам ги всякакви.

Не виждате ли, че това стана още една причина хората да се разделят и да са враждебни едни към други.

Не виждате ли, че така храним безлюбието, което е истинската болест всъщност? Защо никой не търси да се факсинира срещу нея?

Кой е заинтересован да поддържа отборното съзнание?

М?