Предновогодишно Скопие

От няколко дни с Валентина търсим куфар. Малък куфар с размери, които австрийските авиолинии допускат като ръчен багаж. След като обиколихме всички възможни магазини за чанти и куфари в квартала, дойде ред и на Сити Мол Скопие. Започнахме да обикаляме. Всички книжарници и чантаджийници в мола ги разгледахме - няколко пъти. Все нещо не е така - ако размерите са окей, то пък десенът нещо ще куца. Ако намерим хубав десен, то пък разметите... А ако намерим размер и десен - тогава пък цената... Все някъде ни стяга чепика...

Празници... В мола е яка навалица. Забързани хора, разминаващи се из коридорите, абсурдни реплики, тревожност. И сякаш една непрекъснато поддържаща се енергия на недостиг. Толкова много хора, на които нещо не им достига. Нещо не е окей. Всеки бърза към следващия магазин, където може би се крие заветното нещо, което търси - във вид, форма и цена, които той иска да го намери. Точно като и ние. Стана ми смешно. Стотици хора, обикалящи от магазин в магазин, с лица изопнати от напрегната надежда, че ей сега и хоп... ще се удовлетворим. Без ни най-малко да им минава през ума, че може би това, което е в състояние да ги удовлетвори, не е в мола, не се намира в магазин, не е извън тях самите, изобщо.

- Усещаш ли каква, една такава, енергия на недостигане има тук? - каза Валентина.

Интересно - същата мисъл беше навестила и нейния ум.

-  Валентина, аз точно над това се бях фокусирала в момента. Гледам хората и това  как всеки бърза от магазин в магазин, мислейки си, че това, което търси може да го намери там... Забавно е - в някакъв смисъл...

Валентина се усмихна. - Аз пък нищо не търся. Просто се забавлявам...

Преди няколко дни пак бях тук. Беше същата атмосфера. Сега пак - никак да намерят каквото търсят тия хора. Някакви албанки се бяха хванали за гушата около дамските пуловери. Погледнах - от всичките модели имаше повече от един - зачудих се какво не могат да разделят. Някакви мъжове мереха връхни дрехи и се фръцкаха пред огледалата кат' кокони...

Едни кръшни дълги опашки се виеха на всичките, пфф... може би двеста, каси, които бълваха лавини от хора, изнасящи Рамстора, опакован в торбички.... Ша речеш, че идва края на света. Сякаш ще ядат, ще ядат, ще ядат...

Споко ве хора! Къде сте тръгнали? И целия мол да изядете, пак няма да ви е сърце на място. Все  нещо ще ви недостаса. А и в крайна сметка Нова Година е само един ден. Ден като всеки друг. На сведващия ден пак всичко си е по старому.

Никога не успях да разбера цялата тази истерия за пазаруване около такива празници.

А впрочем оказа се, че Дядо Мраз иска да ми донесе дебел пухен юрган. Без майтап, видях че е на много голям попуст в JYSK. Направо си е престъпно нехайство да се пропусне такава възможност. Па толкова отдавна искам да си купя такъв на прилична цена...

И точно преговарях с белобрадия старец да намине да ми го пусне в комина - то пък не сменят български левове за македонски денари, ' му са невиди...

Ей тва е то. Та, дет' се вика, нека се знае! Тази година няма да спя с лекичко пухено юрганче!

Това бяха новините от Скопие от последните дни
От нас - светъл празник на всички
Ние ви обичаме - обичайте се и вое
Дурга и компания 
:)
М.