На никого не можеш да угодиш.
Всеки си е в някакъв, негов си филм и много често нямаш шанс дори да се
доближиш...
Трудно е да се синхронизираш с
някого. Дори да имаш най-светли намерения, дори да си се въоръжил с несломимо
търпение... Човек хвърля толкова много емоция и енергия да напъва...
Изглежда, че да запазиш център в
себе си, да не се опитваш да угаждаш, да се доближаваш, да се синхронизираш с
когото и да било е най-здравословното решение. Тогава се отпускаш и оставяш реката на живота да те носи. Без изисквания, без
очаквания, без напъни...
Пак правиш каквото трябва, но емоционално не се вкопчваш в резултата.
Пак правиш каквото трябва, но емоционално не се вкопчваш в резултата.
Може да се изненадаш, как всичко
почва да се нарежда по един изумително хармоничен начин именно когато се
откажеш от напрежението на правенето и се оставиш на магията на случването.
Такива ми ти работи...
М.



