Обичай всички, но не допускай всички в свещената земя

Ще срещаш хора, които ще се представят за някой, който не са. 

Ще виждаш фалш, лицемерие, притворство и непочтено отношение. 
Ще срещаш също и откровени, недодялани дървеняци, но с добро благородно и любещо сърце. 
........
Обичай всички, но не допускай всички в свещената земя на твоето сърце.
Не всеки заслужава да го допуснеш близо.
Защо ли?
Защото ще влезе с кални ботуши, ще се огледа и ослуша, ще оригне, ще повърне, ще се изпикае и ще се изака..., а после ще се изплюе и ще излезе без дори да разбере къде е бил допуснат.
И не, не е виновен изобщо. 
Той толкова си може.
А ти, ако още не си развил сърце, голямо колкото всемира, докато сърцето ти е още мъничка фиданка - пази го от диви кози, щот' като нищо могат да го опасат...

М.

Тук е единственото място и сега е единственото време

Забелязал ли си абсурда? Ти винаги мислиш няколко крачки напред, няколко дни, месеци, години напред... 
Всичкото време енергия емоции и мисли са ти вложени в това как да подсигуриш по-добро утре. 
Но когато дълго подготвяния планиран устройван момент дойде, ти не му се наслаждаваш, защото отново си въвлечен в подготвянето на по-добро утре...
А какво ще е ако оставим всички модели за отлагане на живота за утре и започнем да живеем днес? 
М?
Тук е единственото място и сега е единственото време в което живееш. 
Всичко останало са проекции, планове мечти или пък спомени, които съществуват единствено в умовете ни и нямат никаква екзистенциална същност.
Събуди се 
Ти имаш абсолютно всичко, което ти е нужно за да си щастлив

СЕГА!

М.

Всичко е възможно

Всичко е възможно! 
Това, което изглежда невъзможно, просто изисква повече труд упоритост и постоянство. 
Помни, ти си инструментът, чрез който Светлината се проявява на това материално поле. 
Дръж в ума си положителна нагласа и в сърцето любов и позволи на това, което идва да се излее чрез теб.

И да не забравя да кажа - емоционално чувствената любов е качествено различна от любовта на сърцето. 
Едната е базирана на хормони и желания и води в привързаност и преживявания от дуалистичния модел, другата е безсебична и води в свобода. 
Искам да кажа - бъдете влюбени в Любовта и тя ще ви води към неподозирани простори на свобода и необятност. 
Обичайте хората, но само чрез Любовта, без да искате нищо специално от тях. 
От къде знам това ли? 
Ми... На човек в някакъв момент му писва да го боли и почва да изследва къде е грешката. 

Такива ми ти работи в понеделник
:)
М.

Наивно е да очакваш каквото и да било по принцип...

Наивно е да очакваш хората да бъдат точни с теб, само защото ти си точен с тях. 
То е все едно да очакваш тигърът да не те изяде, само защото ти него не го ядеш...
Наивно е да очакваш каквото и да било по принцип. Не само това. 
Интересно е обаче как всяко взаимоотношение, започва и се поддържа от някакво скрито под повърхността очакване. Дори не подозираш за него, докато не го нарушат и осъзнаеш че имаш реакция. Проявена или не - но реакция.

Такива ми ти работи в този лежерен неделен следобед...

М.

Ще ви разкажа приказката за... дървото!!

Живееше си дървото на полянката още от времето, когато беше малка фиданка. Около него щастливо живееха малки храстчета, а в близост и цяла редица тополи. Дървото имаше голяма широка корона. През лятото даваше подслон на изморените минувачи, които се спираха да отдъхнат под сянката му. Птици живееха по клоните му. Пееха песни, виеха гнезда и си отглеждаха пиленца. Всяка сутрин дървото приветстваше слънцето и празнуваше новия ден, а вечер го изпращаше със залеза и кротко заспиваше в прегръдката на нощта.

Напролет дървото разцъфваше в бяла премяна. През лятото се преобличаше в красива зелена дреха, а на есен, преди да я съблече изцяло, се покриваше в злато и кехлибар. И тъй като зимата седеше голо голеничко, небето се грижеше да го облича в пухкава снежна одежда.

Дървото беше свързано с цялата Природа и като част от Нея се радваше на всичко, което тя му дадеше. Лятото се къпеше в топлите лъчи на слънцето, или празнуваше свежестта на дъжда, или пък весело развяваше листенца, люшкано от вятъра... Дървото се радваше на Природата и Тя се радваше на дървото. Понеже не бяха двама отделни, те съставляваха едно единно цяло.

Един ден на полянката дойде човекът!

С ръце в джобовете, той смръщено огледа положението и прецени, че около дървото може да се разположи блок. И така, един ден, до дървото израсна жилищна сграда. Дървото вече не беше само под слънцето. Заедно с новата жилищна сграда, съседи му станаха стотици семейства. Дървото продължаваше да празнува Съществуването, вече за радост и на съседите в новата жилищна сграда.

Така си заживяха щастливо дървото и сградата, заедно с всичките съседи в нея като едно голямо семейство.
На клоните му кацаха птички, пееха свиваха гнезда, през лятото деца играеха по него, катереха се по клоните му беряха и ядяха плодовете му. Дървото нямаше никакви оплаквания. То се радваше на всички независимо дали го забелязваха или не.

Мина време и един ден отново дойде човекът. Той огледа отново критично района и отсече - тук ще има нова сграда, нооо... това дърво пречи. За да бъде построена, трябва да се отсече дървото.
Дървото разбра - беше дошло време да напусне това съществуване. Щеше да се пресели в рая на дърветата и щеше да радва Бог със съществуването си на друго място в друга форма.

Дървото се сбогува с всичките си съседи - тревата храстчетата дори с жилищната сграда и малките си приятели - децата.
Когато дойдоха хората с големите триони, то вече беше готово да напусне.

И така на мястото на дървото се появиха строители, бетон, железа, арматури и бетонобъркачки. Скоро там щеше да изникне чисто нова сграда, която щеше да се напълни с новодомци, а за дървото само отвреме на време щяха да се сещат най-възрастните, докато разказват на внуците си как преди много време от тук през прозорците се е виждало едно дърво, което е живеело тук, но което е трябвало да напусне заради безчувствените човеци с дебели кожи. Кой си спомня за дървета, които някога са били някъде...

Посвещавам на дърветата от един парк, пред една жилищна сграда, чийто клони наскоро най-безпардонно бяха отрязани.

Посвещавам и на всички братя дървета, които служат със съществуването си на неблагодарното човечество. И съвсем в унисон с изречението на индианския мъдрец напомням, че - когато бъде отсечено и последното дърво, когато бъде отровена и пресушена и последната река, когато бъде убито и последното животно, хората ще разберем, че парите не стават за ядене!

Save The Planet
!
М.

Да си непривързан, това е да запазваш спокойствие във всяка ситуация

Понякога не знаеш нещо защо става и се измъчваш, от това че става. Друг път - пак не знаеш защо става, но нямаш възражения... Да си непривързан, това е да запазваш спокойствие във всяка ситуация. 
Винаги ще има някой, който ще е недоволен и ще си проектира недоволството върху теб. 
Но винаги ще има и красива нощна луна, която да съзерцаваш вместо да реагираш емоционално на недоволствата на околния свят....
Така де!
Спокойна да ви е нощта приятели

:)
М.