 |
| Така изглежда месец ноември над леглото ми. Оригиналната картина и картината от календара в синхрон. Джая Гуру Кану |
Днес е първи ноември.
Денят, в който съм избрала да
дойда на бял свят.
Дали аз съм избрала, дали
майка ми и баща ми... или някой Друг....
Така или иначе поради някаква
причина съм се сдобила с тяло точно на първия ден на този мистичен месец.
Няколко години по-късно
набедиха този ден за ден на народните будители. Но когато аз дойдох, той не
беше никакъв ден на никакви будители. Беше си ден нато всеки друг.
Всъщност какво исках да
кажа...
Аха, да. Исках да кажа, че може би в един по-ранен етап
от живота щях да пиша,, че това е любимият ми месец.
В първия му ден съм се
родила, в двайсет и шестия му ден съм станала майка, а в осемнайсетия му ден
съм се омъжила...
Това са цели три сериозни събития, които по някаква „случайност“
са се събрали в един месец...
Но сега в този етап на живота по-скоро ще кажа,
че нямам и определено никога не съм
имала любим месец. Нито любим ден, нито любимо число, нито любим цвят,
нито каквото и да било, което да съм слагала като нещо повече от нещо друго.
Чувала съм, че хората
харесват особено много петък. Или пък, че мразят понеделниците.
Чувала съм, че харесват
топлото лято, но не са вдъхновени и яко мрънкат на студената зима...
Когато бях малка си мислех,
че хората всичко знаят, всичко разбират, заради което разполагаха с моето абсолютно благоговейно възхищение. Защото аз нищо не знаех и нищо не разбирах. И когато слушах подобни
неща си мислех, че може би така трябва и се опитвах и аз да си харесам ден, или
пък да не харесвам някой друг... Чувствах, че с това ще се определя като някой
специален, така както всички останали са специални.
„О, тя не харесва това, тя харесва онова.. Я каква е важна.“
Но така и не успях да
си вкарам такъв филм. Разбрах, че хората са специални не заради техните харесвания или нехаресвания, а заради нещо друго, което всеки носи и което всеки е.
Разбрах че нямам нужда от външни неща, които да ме правят
специална. Аз съм специална с това, което съм. Каквото и да е то. И няма нужда
да добавям нищо към него. Особено по смисъла на неща от рода на харесвам-не
харесвам.
Така че за мен всички дни са окей. Всички дни са един ден. Днес. И ако всички дни
са днес, тогава кой може да е по-добър или по-лош от другия. Особено предвид
това, че друг няма.
Има само един ден - днес.
Има само едно място – тук.
Има
само едно време – сега.
И всичко, което се случва и някога изобщо ще се случи,
е сега.
Сега живееш, сега умираш,
сега се радваш или не се радваш, сега обичаш, сега се смееш, сега плачеш...
Защото утре е денят, който никога не
идва. Винаги е днес.
И така днес – сега и тук искам
да се поздравя за рождения ми ден.
 |
| Това е тортата за рождения ми ден. Сурова торма с матча made by Sukhpakhi. |
Честит рожден ден Дурга!
Да си здрава, да си мъдра, да
си силна...
Да обичаш, без да очакваш да
бъдеш обичана, да приемаш без да очакваш да бъдеш приета, да прощаваш и да
минаваш отвъд всичко, което се явява пречка да проявяваш истинската си същност.
Пожелавам ти да имаш толкова
много любов, че колкото и да раздаваш от нея, тя никога да не свършва.
Да бъде
толкова обилна богата и необятна, че да не ти минава и през ум да просиш любов
и внимание от някой друг.
Пожелавам ти толкова болка,
колкото е нужна, за да те подсеща да не строиш къща на мост, да не
забравяш, че твоето място е „мястото, където място няма“ и да не се улисваш да
правиш връзки със „вещица като този свят“.
Пожелавам ти толкова стремеж,
колкото ти е нужен да те държи във неперивна връзка с тишината на твоето сърце.
Пожелавам ти благодарност
бликаща към всичко, което се случва.
Пожелавам ти непрекъснато
съзнание за истинската ти природа и безкомпромисна неотлъчна посветеност на
всички его аспекти към това съзнание.
Изпълни със живот всеки миг
от съществуването на това тяло и нека времето, което му остава да бъде от
горната страна на земята, до последната секунда да бъде посветено на
Светлината.
Бог да благослови мама и
татко, защото те станаха причина да взема това тяло.
Бог да благослови Баджика,
защото чрез нея в този живот срещнах Гуру Кану.
Бог да благослови сина ми –
той ми даде възможност да осъзная какво е да си майка.
Бог да благослови Кану – той направи и невъзможното да съм това, което съм и да живея като този, който
съм...
....Защото всичко с него
стана и нищо без него не е станало...
Амин!
М.