Тема за размисъл - Проекциите

Медитирах над привидността на всички очевидности...
После ето какво прочетох:

Изтеглена карта от Дзен Таро. 

Проекциите

"Когато си на кино, гледаш екрана, не гледаш назад, където е прожекционният апарат. Филмът всъщност не е на екрана - това, което е на него, е проекция на светлини и сенки.
Филмът е отзад, но ти никога не гледаш натам. И прожекционният апарат е там. Умът стои зад цялото нещо, умът е прожекционният апарат. Ти обаче винаги гледаш другия човек, защото той е екранът. Когато си влюбен, другият човек изглежда прекрасен, несравнимо прекрасен. 

Когато мразиш, същият този човек ти се струва най-грозния и ти така и не си даваш сметка как може един и същи човек да е най-прекрасен и най-грозен... Затова единственият начин да стигнеш до истината е да се научиш как да бъдеш непосредствен в своето възприятие, как да изоставиш помощта на ума.
Посредничеството на ума е проблемът, защото умът може да създава само сънища... Емоциите, които влагаш, правят съня да изглежда реалност. Ако си прекалено развълнуван, си като опиянен, тогава не възприемаш нормално. Всичко, което виждаш, е само твоя проекция. Световете са толкова, колкото са и умовете, защото всеки ум живее в свой собствен свят.

Коментар:

Мъжът и жената на тази карта са с лице един към Друг, но не могат да се видят ясно. Всеки проектира образ, който е изградил в ума си, и с него закрива истинското лице на другия човек. Всички ние прожектираме измислени от самите нас филми върху ситуациите и хората, които ни заобикалят. Това се случва, когато не осъзнаваме напълно своите очаквания, желания и преценки‘ вместо да поемем отговорност за тях и да ги признаем, ние се опитваме да ги припишем на другите.
Проекцията може да е дяволска или божествена, разстройваща или утешителна, но така или иначе си е проекция - облак, който ни пречи да видим реалността такава, каквато е.
Единственият изход е да разпознаем играта.
Когато откриеш, че в теб възниква преценка за някого, обърни я към сeбe си - дали това, което виждаш у другите, всъщност не идва от теб? Чисто ли е възприятието ти, или е замъглено от това, което искаш да видиш?"

Ако вярваш на всичко, което виждаш, най-вероятно ще живееш в халюцинацията на ума, който няма да вижда повече от това, което е обусловен да види.

А ако не вярваш...?
?

Всичко е за добро

Имало едно време един цар. Той имал съветник, на когото за всичко се доверявал. Съветникът бил неговият дворцов мъдрец. Всичко, което съветникът каже, царят го правел, или ако не разбирал се вслушвал в съветите му, защото те винаги били есенцията на мъдростта. Съветникът всеки път ходел с царя, където и да трябвало да отиде царя – мъдрецът бил с него. И така, всеки път, когато царят бил притеснен за нещо, угрижен, обезпокоен, той се обръщал към мъдреца, а той неизменно му отговарял: „Това е за добро. Не се притеснявай, всичко това се случва за добро”. Той имал изключително позитивен възглед за случващите се неща и винаги говорел на царя, че всичко, което се случва е за добро. Макар и не винаги да го разбирал добре, царят приемал това, защото имал доверие в мъдреца, но един ден както били в гората на лов, царя паднал от коня и си охлузил ръката. Текнала кръв, царят се притеснил и се обърнал за съвет към мъдреца.  Съветникът му казал:

– Всичко е наред, няма проблем. Това се случва за добро. Не се притеснявай. Всичко е за добро.

Е, сега вече царят не издържал и кипнал.

– За добро, за добро. Но как може да е за добро, като аз си охлузих лошо ръката. Нима не виждаш? Как е възможно това да е за добро?! Хвърлете го в тъмница!! – заповядал той на стражата си. 

Царят много се разгневил на своя съветник. Всичко за добро, за добро, ама и това да си удари ръката да е за добро… не е възможно. Този съветник заслужава да бъде наказан!!

И така хвърлили те съветника в тъмница да излежава наказанието си. Минали няколко дни, царят отново излязъл на лов,  този път без съветника. Той все още излежавал своето наказание в тъмницата.  Царят излязъл на лов в горите на съседното царство и там за зла участ го срещнали канибали. Те го заловили и го замъкнали да го принасят в жертва на тяхното божество, след което да го направят на ритуална вечеря. Царят бил силно уплашен, но така завързан не можел да избяга. Започнали канибалите да подготвят ритуала и жертвата… Докато го оглеждали, случайно видели, че той има рана на ръката. Тази, която бил получил от охлузването при падането. Те се посъветвали един друг и в крайна сметка го освободили. Той не бил здрав, така че те не можели да предложат охлузена жертва на своя бог.

Царя се качил на коня си и право при съветника.

– Ти беше прав – казал му той – това, че се ударих лошо наистина е било за добро. И му разказал как бил хванат от човекоядци и как го освободили, защото имал рана и не ставал да бъде предложен на техния бог.

– Ако не бях се ударил, сега щяха да ме изядат.

– Ето. Виждаш ли, както ти казах всичко е за добро. Никога не се съмнявай в това.

– Но аз все пак не разбирам нещо – ако всичко е за добро, тогава това, че те хвърлих в тъмницата трябва също да е за добро.

– Да, за добро е – казал съветникът.

– Но как е за добро, не разбирам…

– За добро е, разбира се. Аз винаги и навсякъде ходех с теб. Ако ти не ме беше хвърлил в тъмницата, аз щях да дойда с теб на лов. И ако не могат да изядат теб, аз щях да съм следващата възможност… За добро е, това че ме хвърли в тъмница е добро.