Някой помни ли го това чудо на кулинарното изкуство?
Някога на село се правеха големи сватби.
Опъваха голяма палатка слагаха маси от двете и страни и там можеха да посрещнат
половината село. Канеха музиканти да свирят да пеят, мъжете сядаха на чашка, а
жените подтичваха насам натам да обслужват гостите.
На селска сватба винаги имаше няколко баби,
които готвят – викаха им кашарки. Такива, които правят кашата. Винаги много се
радвах когато се случеше баба ми да е кашарка. Всъщност те правеха всичката
храна. На казани. Боже как са се празнували сватбите на село… Като че ли
кой знае какво празнуват. Двама се събират да се нервят един друг. ..
Както и да е, това е обект на друга тема. Някой
път ще попиша и за това. А сега ми беше на ума да разкажа за кашата. Та значи
нямаше сватба без каша. Били сме деца и обикаляхме около казаните с надеждата
кашата да стане готова най-после и на нас най-напред да ни дадат по една
паница.
Прекрасна каша – ароматна, димяща, красива и
забележително вкусна… Това си беше ритуал. Правенето на сватбарската каша.
Всъщност не е нещо особено като продукти и изпълнение, но като вкус, пък като
емоция…
Преди години си я бях спомнила и поисках от
бабите на село рецептата. Тя се прави с парено жито, прясно мляко брашно и
олио. Сладка е, така че се слага захар.
Не съм много по точните пропорции, може би
затова никога няма мога да направя свестен кулинарен блог и аз кат‘ хората, ама
няма нищо. Има си кой да прави кулинарни блогове. Аз само ще разкажа за
кашата. Понеже то това не е просто храна… То еееее…. Сватбарската каша!
Заръката на бабите беше така:
Сваряваш половин пакет жито, посоляваш с малко
сол. Наливаш прясно мляко колкото да покрие житото – може би един пръст над
него. И добавяш захар на вкус. В отделен съд разтваряш няколко лъжици брашно с
олио на хомогенна смес. Може би 2 – 3. Не много, за да не стане гъсто. После го
смесваш с житото и млякото. Бъркаш добре докато стане на негъста каша. Ако
почне да става много гъсто добавяш си мляко още малко. Гледаш консистенцията да
е като на гъста боза, само че с житни зърна в нея
Ей тая каша е класика просто.
Сега обаче дойде време, когато фанатично трябва
да избягвам мляко и млечни. Крава даже на картинка не поглеждам. А и с
глутена нещо хич не сме в добри отношения. Така че наложи се да измисля веган –
безглутенов вариант на кашата. И тогава ето какво сътворих:
Половин пакет елда
¾ кутия кокосово мляко (става и с бадемово)
½ ч.л. сол
Захар на вкус
Кокосово масло
3 л. нахутено брашно
И сега ето и как се прави:
Сварих елда, когато и поизвря водата, а тя беше
готова, добавих кокосово масло, сол и захар. Обърках добре, залях с кокосово
мляко и пак обърках. Добавих 3 л. нахутено брашно, разбъркани в мляко и поварих докато
стане на каша. Малко канела за аромат. Би могло да е и ванилия. Разпределих по
купи.
………………………………
Сега… факт е че нищо не може да замени вкуса на
сватбарската каша от детството ми. Обаче за нуждите на сегашното положение на
моя храносмилателен механизъм…. Впрочем направо си е супер десерт пък да ви
кажа…
Дам…
Такива ми ти работи…
M.
