Кратко резюме на книгата

Рая получи визата преди два дни. Набързо резервира първия възможен полет. Престъпно нехайство е да се губи ценно време. Беше цяло чудо, че я пуснаха. След взривяването на кулите близнаци в Ню Йорк на 11 септември 2001 получаването на виза за САЩ стана много трудно, накъм невъзможно. Ако пък кандидатът е млад човек, който би могъл да се окаже потенциален емигрант, тогава е дори още по-трудно. Въпреки това Рая получи визата безпрепятствено, изключително лесно и без никакви затруднения.

Казват, че когато човек иска нещо толкова силно, колкото го искаше тя, тогава цялата Вселена помага да се случи. Това и желание, умножено по две и подсилено с мощната енергия на два огнени характера, беше невъзможно да не се удовлетвори. 
Но пък удовлетворяването му беше живо потвърждение на максимата „Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да ти се случи” или другата – „Понякога да не получиш това, което искаш, е голям късмет”. Често, водени от страсти и емоции, ние не знаем дали това, което искаме, действително ни е нужно и ако, не дай боже, го получим, почваме да се кръстим и молим да си го вземат обратно...

В заслепението, в което живее човек е трудно да разбере, че не всичко, което блести е злато и в стремежа си да се докоснеш до златото, най-често и много по-вероятно е да се натъкнеш на станиол. За Рая беше дошло време да започне да различава едното от другото в чисто практически измерения и да спре да витае в облаците. Да слезе на земята и да се устреми към истинските неща.
……………………….

Ревю за книгата "Рая отвъд голямата вода" от Илиана Славова

Романът „Рая отвъд голямата вода" е първа книга за Мария Сталева и затова първото, което е важно да се отбележи е, че тя умее да разказва с една небрежна лекота и някак без видимо усилие. Текстът сякаш е излят на прима виста, недоизгладен, недосресан, но звучащ автентично. Намирам тази автентичност и изповедност за основно достойнство на  романа. Въпреки, че за героинята Рая се говори от трето лице, на практика автор и герой са неотделими както езиково, така и като житейска позиция. Рая  устоява и оцелява често благодарение на своите вътрешни опори и здрави духовни корени, които открива отначало интуитивно  и артикулира все по-осъзнато във времето.

Първата част ми се стори малко по-трудна за четене, може би, поради по-схематично описаните образи и ситуации или заради тягостната атмосфера на затвореното пространство в двустайния апартамент в Чикаго и зациклянето в повтарящи се състояния на безизходица и разочарование, последвани от нарцистични компенсации за героинята. Тя винаги успява да спечели не само съчувствие, но и симпатии с вродената си виталност и женственост. Рая преминава през своята приказка като една Червена шапчица, която някак невинно, почти наивно прелъстява и после шамаросва вълците в гората на изпитанията, диша дълбоко, медитира и продължава пътя си по-силна и по- самоуверена. Тя не е особено праволинейна, пълна е с противоречиви мисли и чувства, търси рационално обяснение за ирационалните действия - свои и чужди, често е неразбираща, но готова да приеме дори неразбираемото.

Втората част ми беше по-интересна, с по-плътни и пълнокръвни образи и по-наситено с ключови събития действие. По-богат и с повече дълбочина става езикът и разказът като цяло. Събирателният образ на българина в Америка като зомбиран преследвач на материално благополучие се откроява в контраста със свежата жизненост на гостенката от България. Тя се появява внезапно като фея, която вдъхва живот на механичните играчки /играчи/ в голямата игра на Успеха - за малко и също така внезапно изчезва. Както знаем, Успехът не обича особено одушевените субекти, но и те нехаят за него. И тук, в романа и в Америка, реалността се оказва по-богата и по-сложна от всички обобщения. В старческите домове, където Рая попада виждаме едно много по-човешко отношение и грижа за болните и безпомощни старци, отколкото в скъпите старчески домове в скъпата ни България. "Любовта е грижа и действие“ повтаря  един от героите в романа и спасява Рая от ужаса на самотата, но не и от въпросите за смисъла в собствения и живот.

Бихме могли да отнесем този роман към жанра на т.н. дамска проза. Той притежава всички необходими характеристики. Героинята е около 30 годишна, търсеща Любовта, леко иронична към себе си и обстоятелствата. В книгата на Мария Сталева има и нещо повече, това е мощното присъствие на екзистенциалната тема за самотата, избора и отговорността .Нейната героиня преживява едно по-скоро вътрешно болезнено приключение и извървява своя вътрешен път към себе си.

Желая на добър час на книгата в нейния собствен път към читателя.

Илиана Славова

Покана

Скоро мина издателската треска на първия ми роман „Рая отвъд голямата вода“. След цялата истерия около това дали да е с издателство или без и кое как да бъде, книгата вече е факт и си проправя път към своите читатели.

И сега аз като неин вдъхновен автор съм изключително щастлива да ви поканя на премиера!

На 26.09.2017 от 18 часа, обмислям да ви потопя в атмосферата на магическите картини, в авторската галерия на Перица Георгиев, Махадева. Там под звуците на неговата вълшебна флейта най-напред ще можете да се насладите на постоянната му изложба, а после ще привлека вниманието ви към Рая….

==========================================

Ето и кратко резюме на книгата

Рая получи визата преди два дни. Набързо резервира първия възможен полет. Престъпно нехайство е да се губи ценно време. Беше цяло чудо, че я пуснаха. След взривяването на кулите близнаци в Ню Йорк на 11 септември 2001 получаването на виза за САЩ стана много трудно, накъм невъзможно. Ако пък кандидатът е млад човек, който би могъл да се окаже потенциален емигрант, тогава е дори още по-трудно. Въпреки това Рая получи визата безпрепятствено, изключително лесно и без никакви затруднения.

Казват, че когато човек иска нещо толкова силно, колкото го искаше тя, тогава цялата Вселена помага да се случи. Това и желание, умножено по две и подсилено с мощната енергия на два огнени характера, беше невъзможно да не се удовлетвори. Но пък удовлетворяването му беше живо потвърждение на максимата „Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да ти се случи” или другата – „Понякога да не получиш това, което искаш, е голям късмет”. Често, водени от страсти и емоции, ние не знаем дали това, което искаме, действително ни е нужно и ако, не дай боже, го получим, почваме да се кръстим и молим да си го вземат обратно...

В заслепението, в което живее човек е трудно да разбере, че не всичко, което блести е злато и в стремежа си да се докоснеш до златото, най-често и много по-вероятно е да се натъкнеш на станиол. За Рая беше дошло време да започне да различава едното от другото в чисто практически измерения и да спре да витае в облаците. Да слезе на земята и да се устреми към истинските неща.

……………………….

Нали запомнихте?

Картинна галерия Махадева, ул. Янтра 3

26.09.2017 – вторник  от 18 ч.

Ние с Рая ще ви чакаме!

Впечатление, размисъл и скромно читателско мнение за книгата „Рая отвъд голямата вода“, с автор Мария Сталева-Дурга

Мисля, че есенцията на книгата може да бъде представена в едно изречение, любов насила не можеш да вземеш.

Животът на всеки човек е една сага от събития, любови и раздели, желания  и привързаности; страдание или радости. Вярвам, че всяка житейска история е серия от уроците за дадения  човек. Всъщност всички хора имаме еднакви уроци с различни персони и в различен контекст.

Именно заради това си заслужава да се прочете книгата „Рая отвъд голямата вода“. Всъщност стилът на авторката, Мария Сталева-Дурга, не ви оставя само да четете, но и да съпреживявате историята на нейната героиня – като се радвате, плачете, недоумявате нейната детската наивност и възмущавате от другата крайност – степента на „човешката“ пошлост, алчност, похотливост, които унизяват човешкото достойнство. И не на последно мястото – силното присъствие на темата – любовта между хората, потребността от нея, нейното търсене, намиране, изкривяване и заместване.

Интересно е как, чрез главната героиня Рая, авторката  възприема живота и събитията в него, асоциирайки го като сън в който от време навреме среща други сънуващи и за известно време се събира с някого, за да сънуват заедно. Но както казва Рая: „после сънищата ни се разделят и започва мъчителната част, а не след дълго този сън се е сменил с друг… и другият отново е важен, не по-малко от предишния. А предходният вече е избледнял…“

Съвсем естествено, с тънък психологически усет е засегната и темата за човешкото общуване, за това как хората се възприемат или по-скоро как през индивидуалните филтри на ценностите, вярванията, убежденията, сетивна чувствителност е както авторката казва: „всеки вижда ситуациите, както той  ги вижда“ …… и не е задължително визиите на двама човека за една и съща ситуация да са еднакви.“

Естествено е, че това изкривено или по-скоро индивидуализирано разбиране за другия, за любовта, която човек постоянно търси, а когато му я дадат, започва да злоупотребява, както и да наранява?!

Срещнала именно това преживяване по пътя на отстояването и очакването на любовта, впечатляваща е позитивността и  лекотата с която тя разказва: „Всъщност човек страда, защото не разбира. Защото това, което се случва, не е според това, което той иска, така, че неговото искане не е в хармония с това, което му се дава от живота“.

Изкушавам се да посоча още един цитат, вместо да перифразирам, думите на авторката, който показва силата на духа, чистотата на емоцията, зрелостта на Рая относно смисъла на страданието: „като нож с две остриета. Зависи как го приемаш. Можеш да се озлобиш и да деградираш, но може и да го надрастеш и да помъдрееш.“

***

Темата за любовта е водеща тема в живота на всички живи същества, но особено значима в човешкия живот. Човек търси любовта в живота си, но има известни очаквания и претенции – точно как трябва да се случи….и тогава започва един от няколкото известни познати сценария за развитие на любовните отношения... Как Рая, излиза от един от тях? Чрез думите на един мъдър човек: „Любов насила не можеш да вземеш. Насила можеш да вземеш секс, но не й любов насила.“

***

Акцентът върху американските ценности, които задават  модела на снобите е друга тема в книгата, която авторката представя с прецизност и точност, без натрапване, но с ясното съзнание за отчуждението, което съществува между хората: “няма по-висша ценност от Негово величество долара, където хората не познават силата на любовта и затова не я търсят, живеят като навити механични играчки“.

С целия си респект към авторката Мария Сталева-Дурга, за докосването до  темите за човешкото достойнство,  приятелството, честността, отговорността – черти от характера на човека, които го идентифицират с неговата духовна същност. Оценявам високо анализите, които тя прави чрез своята героиня Рая, на съвременното общество и човека, които се срещат на няколко места в книгата, които въздействат „събуждащо от съня на невежеството“, като аларма и сигнална лампа върху читателя, че човекът е духовно същество, ценно и благословено да бъде на земята и да познае Любовта.

***

В заключение ще добавя,  че за някои читатели, историята на Рая може да остане в съзнанието им, като поредната тривиална любовна история, която всеки човек преживява в своя живот.

Прочитайки я по начина, по който представям своето впечатление, размисли и мнение смятам, че историята на Рая има дълбочината на океана, мъдростта на живота, достойнството и красотата на човешката душа и силата на духа, с които всеки един човек е надарен, но дали ги е открил? За щастие живото слово на Мария Сталева ни прави съпричастни и събужда да го изживеем.  БЛАГОДАРЯ ТИ!

Рени Захариева-Реню

Ценностите, които движат света са на път да го затрият

— Цивилизацията ли? На кое викаш цивилизация? Западният свят не е цивилизован. Може да се каже, че е научно и технически по-напреднал, но чак пък цивилизован.
— Все пак не казваш, че предпочиташ да се завреш в някоя пещера, преследвайки някаква духовност, вместо да живееш в света, нали?
—Не знам. Това което виждам в света все по-малко ми харесва.
— Какво имаш предвид?
—Примерно това, че светът се интересува само от пари, власт, секс, манипулация, контрол. Цялата цивилизация е построена върху такива „ценности”. Развива се техниката, внедряват се нови технологии, но то е, за да се получават повече пари, които да осигурят повече власт, повече контрол, повече секс и възможност за повече манипулация. За да се получи повече комфорт и много често без оглед на това, за сметка на какво се прави. По този начин отровихме планетата. Озоновата дупка расте, изсичат се масово големи площи гори, всяка година изчезват десетки, а може и стотици животински видове, замърсяват се води с петрол, унищожават се цели екосистеми. Извратени, первертирали, нещастни, отегчени хора от скука и заради търсене на евтини забавления отиват на сафари, за да убиват животни, и наричат това лов вместо убийство, каквото всъщност е. Заради няколко цветни хартии в джоба ти или някакви златни обеци на ушите се отнема човешки живот. Ценностите, които движат света, са на път да го затрият. В момента има толкова много атомно оръжие на планетата, което може да се активира дори без да искаш, поради минимална грешка, трус на правилното място или нечие невнимание. Това е тази цивилизация, за която говориш. Ние сме по-зле и от неандерталци. Развиваме науката, техниката, създаваме си повече удобства и комфорт, но не развиваме никакви духовни ценности, не развиваме любов едни към други, приятелство, взаимопомощ, грижа. В отношенията между хората няма любов, отнасяме се едни към други като към предмети, опредметяваме ближния, гледаме го като нещо, което може или не може да ни върши работа. Това е такъв упадък… Може би най-тежкият на всички времена.

М.

„Рая отвъд голямата вода“