23.06. по обяд. Много жега. Мама лежи на леглото и се гърчи от
болки. Лицето й е измъчено, а моето сърце се къса от това да я виждам така.
Седях до нея до леглото и чаках знак да каже или покаже какво да направя, за да
й стане по-леко. А после дойде линейката и… ми я взеха. Бях на 5 години и някой
месец. Разкъсвах се от ридания, плачех точно като дете без майка. Баба ме
прегърна и ми каза, че на мама й няма нищо, че след някой ден тя ще се върне с
бебенце и това бебенце ще ми бъде братче или сестричка.
— Много е хубаво да имаш сестра, или брат – каза тя.
В този момент на мен това нищо не ми значеше. Майка я боли толкова много, какво
значение има някакъв брат или някаква сестра, които щяли да дойдат…
— Защо
мама толкова я боли? хлипайки попитах.
—Така
се раждат децата. Майките ги боли. И ти така дойде. Майка ти я болеше.
Гледах към пътеката, която се виждаше от прозореца. От там мина мама, когато я
изнесоха към линейката.
Ще се върне – мислех си. И бебе ще донесе… Мама ще се върне…
След някой ден тя се върна с един вързоп добре опаковано червеникаво същество,
което в редките моменти когато не реве прави странни физиономии и се плези. –
казаха ми че това е сестричката ми. Казва се Тинка. Гледах червеното личице с
тъмна косичка с очички като цепки и малки устнички, които се движеха в странни
форми. Чудех се – заради теб ли майка толкова се мъчеше…. Още не знаех, че в
този ден ме обзаведоха с най-прекрасната сестра, приятелка, мила родна душа,
която някой ден ще бъде най-близкия ми човек..
Хора – да имаш сестра е благословия. Днес е рожденият ден на моята сестра и аз
и пращам всички благословии на моето сърце. Нека Бог да й
даде светлина радост и благоденствие, така че всичките й земни дни да бъдат
преизпълнени с щастие, мир и любов.
Тино, аз съм благословена, че си моя сестра. Просто толкова толкова си те
обичам бе, лапе такова смотано...
