Още със заглавието си книгата на Мария Сталева задава двупластовост, всъщност трипластовост на възприятието: Рая (героинята) отвъд голямата вода (океана, в Щатите), или Раят (страната на неограничените възможности) отвъд голямата вода (океана), или Раят (любовта, щастието) отвъд голямата вода (прозрението, просветлението). Както и да бъде про(раз)четено заглавието, читателят попада под въздействието и на трите пласта.
На първи план, повествованието ни представя една
жена, навършила Христова възраст, която е готова на всичко, за да открие и
изживее Любовта, Нея, голямата, жадуваната, истинската, единствената. Любовта,
която всеки човек съзнателно или подсъзнателно търси до края на живота си. Рая
заминава в Америка с надеждата, че я е открила, за да премине през редица
ситуации и емоции, усещания и прозрения и извървявайки пътя и вниквайки в
посланията им, да достигне до проникновението, че това, което търсим, се намира
не у някого другиго, някъде другаде, а в самите нас.
Във втория план, без излишна претенциозност и
натрапливост, по много естествен и непреднамерен начин авторката прави културологичен
и психологичен разрез на американските „възможности”, ценности, реалии и в
частност – на тези на българската общност в чужбина.
В третия план на книгата читателят се потапя в
авторовия инсайт. Мария Сталева умело предава емоции, чувства, усещания, копнежи,
разкривайки ни с психологическа вещина простичките отговори на сложните въпроси
и душевни терзания, за да ни доведе до прозрението, че ние всички тях някак
винаги сме ги знаели, но не сме можели да ги „видим”.
Книгата е изградена от две части, структурирани
в ретроспекция. Ретроспекция ни е предложена и вместо епилог – в заключителния
текст „Рая отсам голямата вода”, което всъщност е завръзката на сюжетната
линия.
Сюжетът и стилът са увлекателни, съдържателните пластове
майсторски са вплетени един в друг, което уплътнява текста и внушенията, без да
ги натрапва на читателя.
Не на последно по значение място, бих искала да
отбележа и диалогичното майсторство на авторката. Без изрично да ни описва
персонажите, Мария Сталева успява да извае през диалозите завършени, открояващи
и запомнящи се образи.
Въпреки че сюжетно книгата определено ще намери
своята аудитория най-вече сред дамите между 30 и 50 години, мисля, че именно със
своята многопластовост има потенциал и значително да я разшири.
В заключение, за мен прочитът на текста беше
удоволствие, което ми дава увереност да препоръчам заглавието за подкрепа в
издаването му.
